Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 570

— Не! — възрази Миранда. — И ще продължавам да казвам „не“, докато не ти го избия от главата. — Стана. — Аз също съм се промъквала зад вражески фронтове. Нека двамата с Накор да го направим още веднъж. Можем да отидем при армията на Грейлок и знам, че ще можем да се промъкнем в лагера. Нека да се приближа до Фадавах и да видя каквото успея да видя. Ако не открием нищо, ще се съглася да се включиш и да ги оставиш да хвърлят всичко срещу теб. Но не искам да рискуваш. Ясно? — Погали Пъг по лицето.

— Горещият ти нрав ще те убие — предупреди я той.

— Мога да го удържам, когато трябва.

Пъг погледна Накор и каза:

— Искам от теб да й кажеш, когато стане твърде опасно и е време да се върнете тук. — Погледна Миранда. — И искам ти да ми обещаеш, че ще го слушаш и че когато той ти каже, ще се транспортираш обратно в тази стая.

Двамата се съгласиха и Пъг каза:

— Това не ми харесва повече от собствената ми идея. — Целуна Миранда и добави: — В такъв случай е добре да тръгнете веднага, докато там още е тъмно.

Миранда протегна ръка.

— Накор, къде трябва да идем?

— Последното, което чух, е, че Грейлок е някъде на юг от Квесторско око.

— Знам едно село на брега. Ще ни транспортирам там, после можем да прелетим над брега.

— Аз ще поспя — каза Риана. — Събудете ме, когато се появи някой, достоен да се бия с него.

— Момент, моля — каза Накор. Пъг и останалите усетиха как спомените им отново се затвориха, скривайки знанието за Налар, след което мистичната преграда се смъкна.

— Лек сън, приятелко — рече Томас и драконката в човешко тяло напусна стаята.

Миранда хвана ръката на Накор и двамата изчезнаха. Пъг и Томас останаха сами.

Томас свали златния си шлем и го постави на писалището на Пъг.

— Е, приятелю, не ни остава нищо, освен да чакаме.

— Не съм много гладен, но трябва да хапнем — каза Пъг. Стана и поведе приятеля си към кухнята.

— Гледай скоро да ни приземиш! — извика Накор. — Ръцете ми отмаляха.

Хвърчаха източно от пътя, точно над короните на дърветата, като Накор висеше от тоягата си, а Миранда я държеше под себе си, докато летеше. Бяха спрели в едно рибарско селце близо до Квесторско око. Оказа се пусто. Миранда беше вдигнала Накор и беше прелетяла над пътя, на известно разстояние от няколкото лагера, а после беше завила на север. Бяха прелетели над лагери от двете страни, профучаха и над едно голямо укрепление, което озадачи Накор. Разбираше, че се е случило нещо значително, та Грейлок да спре марша си на север.

Миранда се сниши и пусна тоягата на Накор. Той тежко тупна на земята.

— Прощавай — каза му тя, след като кацна. — Заболяха ме китките.

— Когато каза, че можем да летим заедно, помислих, че имаш някакво заклинание, с което ще ни пренесеш — рече Накор, след като се изправи и изтупа прахта от себе си. — Тоягата за малко да ми счупи главата.

— Е, ако я беше оставил, както ти казах, нямаше да се случи. — Никакво съчувствие.