Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 569

— Подозираш ли, че отново е някой пантатиец? — попита Томас.

— Не мисля — отвърна Накор. — Възможно е, но може и да е човек, или някой тъмен елф, или каквото и да е друго същество. Може и някой дух да е, вселил се в някой като Фадавах. Просто не знам. Но трябва да издирим това същество и да го унищожим.

— Искаш да кажеш, че трябва да отлетим до самото ядро на врага и да се изправим срещу водача им — каза Пъг.

— Да. А това е опасно — отвърна Накор.

Пъг потръпна при спомена за капана, който му беше поставил демонът, онзи капан, който той в своята надменност бе пренебрегнал и който едва не му струваше живота.

— А защо просто не… Не знам — каза Миранда. — Защо просто да не изпепелим всичко на една миля около щаба на Фадавах? Това би трябвало да унищожи въпросното същество, нали?

— Едва ли. — Пъг поклати глава. — Преди години се сразих с друго от съществата на Налар, един обезумял магьосник — Сайди. Неколцина от по-старите храмови жреци знаят случката, защото целта ни бе да овладеем Сълзата на боговете.

— Сълзата на боговете? — повтори Миранда.

— Беше един могъщ артефакт, използван от ишапийците, за да преливат сила от властващите богове. — Погледна Миранда. — Човек можеше да изпепели къщата около Сайди, а той да си стои там и да ти се смее, докато пепелта изстине.

— А как го унищожи? — попита Миранда.

Пъг погледна жена си и каза:

— Не съм.

— Да не искаш да кажеш, че личността, която контролира Фадавах, е същият този Сайди?

— Би могло. Може и да е някой от слугите на Сайди, или друг като него.

— Налар има много агенти — каза Накор. — Повечето не знаят, че служат на Лудия бог. Просто правят неща, които си мислят, че са им нужни.

— Какво трябва да направим? — попита Томас.

— Примамваме агента на Налар да се покаже — каза Пъг.

— Как? — попита Миранда.

— Аз — каза Пъг. — Аз трябва да бъда стръвта. Истинският господар на Фадавах трябва да знае, че в един момент ще се задействам. Правил съм го в миналото. И можем да приемем, че ме очаква някаква изненада в случай, че се намеся.

— Не! — заяви Миранда. — Последния път, когато те подтикнах да действаш преждевременно, едва не се уби. Оттогава се отказах да тръшкам врати и да марширувам из стаите. Нека първо да подушим наоколо.

— Аз душих, когато бях във вражеския лагер — още когато бях в Новиндус с Калис и приятелите му, и стоях близо до Изумрудената кралица — каза Накор. — Не можах да разбера кой дърпа конците. Пъг е прав. Трябва да намерим начин да принудим тази особа или същество, или дух, или каквото е, да се разкрие само.