Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 568

— Поставям полето около стаята. Просто ще го оставя вечно. Никоя сила на Налар няма да може да надникне в тази стая. Вече можем да говорим, без да рискуваме да се озовем под замаха му.

При споменаването на името Налар Пъг за миг усети лек сърбеж в главата си и изведнъж преградите към паметта му се смъкнаха. В съзнанието му заплуваха образи и гласове, неща, които бе отстранил от ума си, сега отново му станаха достъпни.

— Трябва да приемем, че Безименния има още слуги.

— Очевидно — каза Томас. — Човешките жертвоприношения и други подобни са средства за трупане на сила.

— Това, което ме удивлява — каза Накор, — е ставащото в Крондор.

Пъг се усмихна.

— Явно тази твоя нова вяра има пряк ефект.

— Да, но точно това ми се струва странно и възхитително. — Накор отчупи парче от портокала си и го лапна. — Не съм експерт по въпросите на вярата, но имах чувството, че ще трябват поне няколко столетия или по-дълго, докато новият ни храм упражни някакъв ефект.

— Не си приписвай прекалени заслуги, Накор — каза Миранда. — Може би силата вече е била там и твоят малък храм просто случайно се е оказал подходящият проводник.

— Това звучи по-логично — съгласи се Накор. — Така или иначе, трябва да обсъдим този въпрос. Когато се бихме с демона, ние погрешно си въобразихме, че сме сразили посредниците на Безименния. Унищожили сме само най-новите им оръжия, нищо повече.

Накор махна с ръка към прозореца зад Миранда и продължи:

— Там навън съществува поне още една зла стихия, която върши много лоши неща и трупа сила. Нея трябва да надвием.

— Донесението на Субаи ме кара да мисля, че Елвандар скоро ще бъде изложен на риск, ако не спрем тази армия веднага — каза Томас.

Накор скочи от стола си.

— Не! Вие не слушате… Или аз не се изразявам добре. Ние не се опитваме да спасим Елвандар, Крондор или Кралството. — Изгледа ги един по един. — Опитваме се да спасим света.

— Накор — каза Риана. — Слушам те много внимателно. Тези дребни човешки войни не значат нищо за рода на драконите, но ние делим света с вас. Каква точно е заплахата?

— Този Луд бог, този Налар, само чието име дори носи опасност, той е заплахата. Когато разглеждате всичко, което се е случило след Войните на хаоса, не забравяйте това. Когато забравите този разговор, който водим сега, когато спомените ви отново бъдат заключени, за да не попаднете под удара на Налар, помнете едно: винаги съществува нещо по-дълбоко от това, което виждате на повърхността.

— Е, добре — каза Пъг. — Значи това, което виждаме на повърхността, нашествието и завоеванието на Фадавах, само прикриват някаква по-дълбока истина?

— Да, Фадавах е пионка. Такъв беше преди, такъв е и сега. Той просто е следващият, който трябваше да бъде поставен начело на тази смъртоносна армия. Трябва да открием онзи, който стои зад него, в сянка. В Крондор избуява някакво зло. То чака там да пристигне армията на Фадавах. Който и да стои зад Фадавах — съветник или слуга, или някой от охраната му — трябва да бъде унищожен. Има някъде едно същество, което е било там, когато моята стара жена, Йорна, стана лейди Кловис, когато държеше под властта си Даакон и когато седна на Изумрудения трон. Бил е там, когато властваше демонът, както и сега, когато предводителят е Фадавах. Това същество — човек или дух — това нещо е агентът на Налар, който дирижира войната. Тъкмо това същество търси не завоевание, а унищожение. Тъкмо това същество е това, което не иска да види едната или другата страна да победи, а по-скоро иска страданието да продължи и да загиват невинни. Тъкмо това същество сме длъжни да намерим!