Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 567

— Не, нямах предвид повода да е тук. Искам да кажа — фактът, че е тук. Това означава, че не се налага да обяснявам някои неща на Пъг.

— Толкова по-добре — каза драконката. В следващия миг я обкръжи ореол от златна светлина. Тялото й засия, очертанията му се замъглиха и светлината сякаш се сви навътре, докато тя не придоби човешки ръст и не се преобрази във възхитителна жена с червеникавозлатиста коса, огромни сини очи и тъмнозлатист тен.

— Облечи си нещо — каза Накор. — Не мога да се съсредоточа, като се въртиш така гола.

С изящен жест Риана сътвори дълга синя рокля, която придаде още повече прелест на цвета на кожата, косата и очите й.

— Не разбирам как е възможно на тази възраст все още да се държиш като юноша, Накор.

— Това е част от чара ми — ухили се той.

Риана го хвана под ръка и отвърна:

— Не бих казала. Хайде да влезем.

Влязоха в къщата и се запътиха към кабинета на Пъг. Щом стигнаха до него, чуха отвътре гласове и когато Накор почука, Пъг каза:

— Влез.

Риана влезе първа, Накор след нея. Кабинетът на Пъг беше просторен, с широк перваз на прозореца — там седеше Миранда. Томас седеше неловко присвит в един стол, който явно беше малък за него, а Пъг седеше с лице срещу двамата. Дори Томас или Пъг да се изненадаха, че виждат Накор, никой от двамата не го показа. Миранда се ухили.

— Защо не съм изненадана, че те виждам?

— Предавам се — въздъхна Накор и седна. — Е, какво ще правим? — Всички очи се извърнаха към него и Пъг попита:

— Защо не ни кажеш ти?

Накор отвори торбата си и напъха ръката си до рамото, сякаш опипваше. Всички в стаята бяха виждали този негов номер, но ефектът продължаваше да бъде комичен. Той извади един портокал и ги погледна:

— Някой да иска?

Миранда протегна ръка и Накор й го подхвърли. Извади още един за себе си и започна да бели кората му.

— Миналата седмица в Крондор се случи нещо удивително. Нещо ужасно и нещо удивително. Освен ако не са едно и също. Една от ученичките ми, много особена жена на име Алийта, учеше с Шо Пи — медитация, основен курс — и изведнъж около нея се събра светлина и тя се издигна във въздуха, а под нея, заключено, имаше нещо много черно.

— Нещо черно ли? — попита Миранда. — Можеш ли да се изразиш малко по-точно?

— Не знам как да го нарека — каза Накор. — Енергия е, може би някакъв дух. Може би някой от духовниците от другите храмове вече е разбрал какво е. Но е нещо много лошо. Може да е останало от демона. Не знам, но мисля, че беше там, за да може да се случи нещо в Крондор, по-късно.

— По-късно ли? — попита Миранда и погледна Пъг, който сви рамене. Томас каза:

— Тъкмо разправях на Пъг, че капитан Субаи от Първопроходците стигна до Елвандар. Изглежда, армията на Грейлок е изтласкана на юг от Квесторско око. И според донесението на Субаи отново е използвана тъмна сила.

— Да, звучи доста логично — каза Накор. Понечи да добави нещо, но се поколеба. — Момент. — Направи широк жест с ръце, размаха ги над главата си и стаята запращя от енергия.

Томас се усмихна.

— Този път не смъквай преждевременно бариерата.

Накор се ухили смутено. Последния път, когато бе използвал този мистичен щит, за да ги предпази, я беше смъкнал преждевременно и демонът Джакан ги беше намерил.