Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 565

— Казват, че можеш да правиш каквито си искаш планове, но че всичките рухват, когато първите части на армията ти се сблъскат с врага.

— Опитът ми показва, че е точно така.

— Истински великите командири могат да импровизират. — Ричард погледна Ерик — Като теб.

— Благодаря, но съм далеч от представата за велик пълководец.

— Подценяваш се, Ерик.

— Исках да бъда ковач.

— Наистина?

— Наистина. Бях чирак при един пияница, който дори не записа името ми в гилдията, иначе сигурно щяха да ме преместят от Даркмоор преди да убия брат си. — Разказа накратко как беше станал войник, от убийството на Манфред в пристъп на гняв заради изнасилването на Розалин, момичето, което беше като родна сестра за Ерик, след това — за съда и осъждането му на смърт. Разказа му как бе измъкнат от затвора от Боби дьо Лунвил, лорд Джеймс и Калис, както и за пътешествието до Новиндус.

След като привърши, лорд Ричард каза:

— Забележителна история, Ерик. На Изток бяхме чували разни неща за делата на лорд Джеймс, но само слухове и догадки. — Лордът помълча, после продължи: — Моят син един ден ще поеме поста ми и може би ще израсте и по-високо, ако служи добре, но теб те очаква величие, ако решиш да напреднеш, Ерик. След като Грейлок загина, стъпката към командването на армиите на Запада е много къса.

— Не съм пригоден за това. Почти нищо не разбирам от стратегия, нито от дългосрочно планиране, както и от политическите последствия — отвърна Ерик.

— Самият факт, че знаеш за съществуването на тези проблеми, те поставя много пред повечето от нас, които могат да бъдат избрани за поста само заради бащините си имена, Ерик. Не се подценявай.

Ерик сви рамене.

— Не го правя. Аз съм капитан на Пурпурните орли и поради това — дворцов барон. Това е много повече, отколкото съм искал. Смятах, че съм получил всичко, което искам, когато ме назначиха сержант. Искам само да служа като войник.

— Понякога не ни остава избор — каза Ричард. — Аз исках да отглеждам рози. Обичам градините си. Най-щастлив съм, когато мога да разведа гостите си през тях. Забавлявам жена си и много дразня градинаря ни, като почна да скубя плевели.

Ерик се усмихна, като си представи как старецът пълзи из калта.

— И все пак го правите.

— Носи ми щастие. Открий какво те прави щастлив, Ерик, и се придържай към него.

— Съпругата ми, да си върша работата добре, приятелите — каза Ерик. — Повече не мога да измисля.

— Ще се справиш, Ерик фон Даркмоор. Ще се справиш много добре, когато съдбата те посочи с пръст за величие.

Говориха си до късно през нощта.

Накор посочи и каза:

— Натам.

— Не виждам нищо в тази мъгла — каза капитанът. — Сигурен ли сте?

— Разбира се. Мъглата е илюзия. Знам накъде отиваме.

— Помня, сър. — Капитанът не изглеждаше убеден.

Накор беше пробвал два от своите „трикове“, за да се свърже с Пъг, но като че ли нищо не действаше. Беше почти убеден, че около Острова на чародея са издигнати нови прегради, а щом стигнаха участъка с мъглата, се увери напълно.