Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 564

— Ей, на това му се вика битка — каза Джедоу.

— Какво толкова! Стоиш на място и колиш.

— Също като на Кошмарния хребет.

Ерик посочи към противника.

— Не са особено умни, но са безстрашни.

— Мислех си… — каза Джедоу. — Знаем, че онези, с които се бихме преди, бяха под влиянието на някакво заклинание, демон или каквото щеш, според мълвата, и че затова се пръснаха след битката при Хребета, но оттогава като че ли нищо не са научили.

— Разбирам те — отвърна Ерик. — По всичко, което знаем за Фадавах, очаквах нещо по-различно. Той трябва вече да е разбрал, че няма да го преследваме. — Изтри с длан лицето си, сякаш можеше да изтрие и умората.

Уилкс се върна и докладва:

— Капитане, граф Ричард очаква доклада ви и ми каза да ви предам, че обозът пристигна.

— Добре — каза Ерик. — Бях започнал да се безпокоя. — Обърна се към Джедоу: — Освободи хората в „диамантите“ и да им донесат храна.

— Слушам, сър — каза Джедоу и отдаде небрежно чест.

Ерик огледа за миг трите позиции. Щитовете бяха пострадали, както беше очаквал, но от тях имаше достатъчно в запас. Копията обаче бяха почти на привършване. Той се обърна към един войник.

— Джонсън, вземи един взвод и отидете на юг в горите край пътя. Насечете пръти, които можем да използваме за дълги копия. — Войникът отдаде чест и по изражението му Ерик разбра, че в този момент не му се иска да прави нищо друго, освен да хапне и поспи… но по време на война малцина получават това, което им се иска.

Ерик знаеше, че нямат върхове за копия, но наострените и вкоравени на огън пръти щяха да задържат конницата на разстояние. В обоза трябваше да има и друго въоръжение — части за катапулти, масло и дървени укрепления. Започна да изпитва увереност, че ще успее да задържи позицията. До този момент не беше и помислял за настъпление — не и след като бе изпратил цялата си конна част към Крондор.

Влезе в командната шатра и попита графа:

— Как е ръката, сър?

— Добре — отвърна Ричард и се усмихна. — Знаеш ли защо закъсня обозът?

— Чудех се — призна Ерик, докато си пълнеше с халбата с ейл от каната на масата.

— Леланд ги принудил да отбият от пътя — каза Ричард, — за да стигне по-бързо до Крондор. Някои от фургоните затънали в калта и им трябвало половин ден да ги измъкнат.

— Е — засмя се Ерик, — предпочитах да дойдат вчера, но след като е трябвало да закъснеят, добре поне че е по тази причина. Боях се, че са попаднали на засада.

Донесоха вода и кърпи и Ерик се уми. Един слуга донесе и чиста туника и Ерик се преоблече, и седна с графа. Напрежението от тежкия ден полека започна да се отцежда от него и ейлът му помогна да се отпусне.

Поднесоха храна и въпреки лагерната оскъдица тя се оказа топла и засищаща, а хлябът — прясно изпечен. Ерик отхапа голям залък от горещия, дъхав хляб и като преглътна, каза:

— Хубавото на отбраната е, че готвачите имат време да напалят фурните.

Граф Ричард се засмя.

— Чудех се дали изобщо има нещо хубаво в цялата тази работа, но ти го намери!

— За съжаление, това май е единственото хубаво нещо, което може да се изтръгне от тази ситуация — каза Ерик. — Бих заменил всичкия топъл хляб на света срещу това да съм пред портите на Илит, готов да щурмувам града с армията ни.