Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 563

По Висока улица към главната порта притичаха Густаф и полицаите и Даш им викна:

— Как минаха набезите снощи?

— Спипахме още двайсетина от тия копелета, но сто на сто има още — извика Густаф.

— Обяви военно положение и всички да останат по домовете си. После искам полицаите да проверят всички места, за които говорихме. — Густаф знаеше какво точно има предвид Даш: най-уязвимите в града места за атака отвътре. — После премитате града и арестувате всеки, който се мотае по улиците. После се връщате в затвора и чакате.

— Какво да чакаме, шерифе?

— Чакате вест, че кешийците са пробили отбраната, и действате.

Густаф отдаде чест, обърна се, даде заповеди на полицаите и те се затичаха във всички посоки с викове:

— Военно положение! Прибирай се! Напускай улиците!

Даш се обърна и загледа как слънцето продължава да се издига над хребета на изток и как врагът продължава настъплението си.

Врагът се оттегли и Ерик си пое дъх. От челото му капеше пот. Той стоеше на върха на централния „диамант“, зад стената от щитове камарата от трупове беше стигнала до гърди. Обърна се, когато някой го докосна по рамото, и видя Джедоу. Лицето му беше покрито с кръв.

— Удържахме — каза лейтенантът. — Удържахме.

Атаката беше безмилостна: противниците настъпваха като вълна срещу чакащата ги отбрана на Кралството. Ерик беше успял да ги отблъсне, без да разчита на конница — вече не разполагаше с конница. Имаше опасност левият „диамант“ да рухне в единия си връх, но хвърлиха резервна рота и врагът беше изтласкан. Стрелците продължиха с убийствените си залпове, а двата ескадрона успяха да реагират срещу заплахата от флангови щурмове по двете страни. Като цяло, отбраната се справи великолепно.

— Стрелите свършват — каза Ерик на Джедоу. — Прати долу хора да съберат, колкото намерят.

Джедоу тръгна, а Ерик повика с жест един войник — казваше се Уилкс.

— Тичай до командната шатра и предай на граф Ричард, че скоро ще съм при него. И го попитай дали е пристигнал някакъв обоз. После се върни и докладвай.

Един водоносец му подаде пълен мях и той отпи жадно. После намокри лицето си и изтри колкото можеше кръвта и прахта.

Мъжете около него избутваха труповете извън „диамантите“. Врагът не проявяваше никакъв интерес да прибира мъртвите си и това тревожеше Ерик: освен явните проблеми с вонята и опасността от епидемия се добавяше и бремето хората му да разчистват позициите, за да могат да се бранят.

Ерик пое ръководенето на разчистването. Джедоу скоро се върна и му докладва, че вече се събират всички стрели, които могат да се използват отново. Дори част от повредените можеха да влязат в употреба благодарение усиления труд на тримата стрелари в тила. Но запасите на Ерик почти привършваха и той се притесняваше, защото обозът, който трябваше да пристигне предния ден, закъсняваше. Беше изпратил патрул на юг да ги намерят и накарат да побързат. Като чирак на ковач, Ерик се беше грижил за мулета и магарета и знаеше, че понякога тези животни са по-уязвими и неблагонадеждни и от конете, но сега го тревожеше мисълта, че не един-два инатливи впряга, а може би нещо друго забавя обоза.