Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 562

— Делвин, сър — отвърна паникьосаният младеж.

— Вече си сержант, ясно?

Мъжът кимна, после каза:

— Но ние нямаме сержанти в полицията, сър!

— От днес си в армията — извика му Даш. — Ела с мен.

Поведе го по стъпалата към бойниците над портата и погледнаха на изток. Слънцето се вдигаше над хребетите на далечните планини и трябваше да примижи.

Някакво движение привлече погледа му… ето там, по пътя, виещ се по един далечен хълм, се точеше дълга тъмна нишка, извиваща се по склона.

— Богове! — възкликна Даш, обърна се към новопроизведения сержант и му нареди: — Тичай до затвора „Нов пазар“. Искам всички полицаи по стените с войниците. Срещу нас идва армия.

Делвин хукна. Даш се огледа и видя един сержант от дворцовата гвардия. Хвана го за рамото и го попита:

— Как се казваш?

— Маккали, сър.

— Твоят командир или е мъртъв, или е много болен, не знам. Има ли някакви офицери наоколо?

— Лейтенант Ярдли беше дежурен, сър. Трябва да е на дворцовата стена.

— Тичай да го доведеш и му предай, че ми трябва веднага.

Сержантът затича и само след минута се върна с лейтенанта.

— Сър — отдаде чест офицерът. — Какви са заповедите ви?

— Като барон от двора и шериф на Крондор, излиза, че съм единственият годен за действие благородник в града — каза Даш. — Колко офицери са останали неотровени снощи?

— Четирима, сър, от които аз съм най-старшият.

— Вече си действащ капитан, Ярдли. С колко мъже разполагаме?

Ярдли отговори без колебание:

— Имаме петстотин души от гвардията на принца и хиляда и петстотин от гарнизона, пръснати из града. Не знам броя на вашите полицаи, сър.

— Малко над двеста. А охраната, дошла с благородниците снощи?

— Може би още около триста — почетна гвардия, лична свита — отвърна новоназначеният капитан.

— Добре, разпореди се да подкрепят твоите хора на стените на двореца. Предай на най-старшия от гарнизона да ме намери тук и да докладва.

Ярдли затича и скоро след това се яви стар сержант с побеляла коса.

— Аз съм сержант Маки, сър. Лейтенант Ярдли ми нареди да ви се явя.

— Къде е офицерът ви? — попита Даш.

— Мъртъв е, сър — отвърна едрият сержант. — Снощи вечеря с принца.

Даш поклати глава и каза сухо:

— Е, сержант. През следващите няколко дни ще играеш ролята на рицар-маршал на Крондор.

Старецът се усмихна и застана мирно. Очите му блеснаха.

— Наистина се надявах на повишение преди да мина в пенсия, сър! — След което отново стана сериозен. — Ако позволите тази дързост, кой всъщност сте вие?

— Аз ли? — с горчив смях отвърна Даш. — Аз трябва да играя ролята на принца на Крондор, докато Патрик не укрепне достатъчно, за да може да стои на краката си.

— Е, тогава, ваше височество — подсмихна се сержантът, — при всичкото ми почитание предлагам да престанем да се мотаем и да се подготвим да защитим града. — Посочи настъпващата в далечината колона. — Онази пасмина не ми се вижда много кротка.

— Прав си — отвърна Даш с уморена усмивка. — Искам да разположиш три четвърти от мъжете на стените. Останалите да стоят в резерв.

— Слушам сър! — каза Маки, отдаде чест и се отдалечи на бегом.