Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 561

Даш се изправи и видя, че трима от слугите се опитват да накарат все още намиращите се в съзнание да повърнат. Извика на един от стражите:

— Вземи кон! Иди на Храмовия площад! Доведи всички жреци, които намериш. Трябват ни лечители!

После накара слугите да донесат вода. Нямаше представа каква отрова е използвана, но знаеше, че повечето отрови могат да се разредят с вода и да се неутрализират.

— Тези, които могат да пият, да погълнат колкото може повече! — извика той. — Които не могат, не ги насилвайте — ще ги удавите.

После сграбчи за рамото един гвардейски сержант и му нареди:

— Арестувайте всички в кухнята.

Даваше си сметка, че този, който е отровил целия двор, най-вероятно вече се е махнал, но може би не му беше стигнало време да избяга. Със сигурност не беше очаквал, че шерифът ще закъснее и няма да се окаже между пострадалите.

В залата вонеше и Даш накара няколко души да почистят. Останалите се грижеха за болните. Първият жрец пристигна чак след половин час — някакъв жрец на Асталон. Захвана се бързо да помогне с каквото може на пострадалите, като започна с принца.

Даш си състави наум списък на присъстващите: от благородниците в Крондор единствен той не беше се явил на вечерята. Всеки друг титулуван благородник, от херцог до скуайър в района, беше на тази трапеза. От градските богаташи и едри търговци отсъстваше само Ру Ейвъри, тъй като беше в имението си със семейството си.

Скоро се появиха още жреци от различни ордени, сред които брат Доминик, ишапиеца, който служеше в храма на Накор. Те се заловиха със спасяването на хората в залата, а Даш разпита кухненския персонал. Призори се върна в голямата зала, която вече приличаше на военен лазарет. Доминик беше близо до вратата и Даш го повика и попита:

— Какво е положението?

— Едва се оправихме — каза монахът. — Ако не беше дошъл навреме, щеше да си единственият още дишащ благородник в града. Принцът ще оживее, макар че ще боледува дълго, както и лейди Франсин. — Жрецът поклати глава. — Баща й е почти свършил. Не знам дали ще се отърве.

— Херцог Руфио? — попита Даш.

Доминик поклати глава.

— Виното е било отровено. Изпил е много.

Даш затвори очи.

— Опитах се да убедя Патрик, че щом сме имали един шпионин в двореца…

— Е — въздъхна Доминик, — макар загубата да е ужасна, поне принцът ще оцелее.

— Така е. — Даш погледна към мъртъвците, които изнасяха от залата. — Но загубихме твърде много, за да търпим повече тази наглост. Можеше да е и по-лошо, но не много. — И въздъхна изтощено.

И тогава камбаната заби за тревога и Даш разбра, че градът е под атака.

24.

Атаки

Даш тичаше по улицата.

Наоколо бягаха уплашени хора, а войниците тичаха към стените. Портите се затваряха и един изпаднал в паника полицай, отговарящ за охраната, извика:

— Шерифе! Пристигна вестоносец! Насам идва кешийска армия.

— Залостете портата — каза Даш и сграбчи полицая за рамото. — Как се казваш?