Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 560

Даде указанията си за нощните набези и назначи Густаф да ръководи най-деликатния от тях — беше започнал да се доверява на бившия наемник заради силното му влияние сред останалите мъже. После яхна коня си и пое към двореца.

Крондор се съвземаше, но Даш го ядосваше до безумие това, че някои, било кешийци или Фадавах, може да се върнат и да развалят цялата работа, която бе успял да свърши. Допреди три години негов дом беше Риланон — тогава дядо му ги беше довел с брат му в Крондор. Оттогава бе поработил известно време за Ру Ейвъри, макар че всъщност си беше останал сътрудник на дядо си. И въпреки всички разумни очаквания, някак неусетно беше започнал да чувства града като свой.

Докато приближаваше двореца, Даш си мислеше, че у него наистина има много от дядо му. Мина покрай двамата стражи на главната порта и те му отдадоха чест. Притича един коняр и пое коня му. Даш бързо се заизкачва по стъпалата покрай стражите, стоящи мирно в преддверието.

Толкова се беше разбързал, че почти тичаше, когато зави към голямата зала. И моментално разбра, че нещо не е наред.

Вратите бяха широко отворени, а на прага стояха двама объркани стражи. Един слуга изхвърча от залата, затича по коридора и се развика.

Даш профуча покрай стражите и видя стенещи от болка или изпаднали в безсъзнание хора. Бяха подредили гигантска трапеза и жонгльорите и артистите трябваше да играят пред целия двор. Принцът, Франси и херцозите Браян и Руфио бяха на почетните места. Даш забеляза празен стол вляво от принца.

Другите маси бяха заети от останалата част от намиращите се тук благородници и по-видни граждани на Крондор. Половината от тях бяха в безсъзнание, отпуснати по столовете си или изпопадали по пода, други или се опитваха да станат, или седяха по местата си и само мигаха.

Даш хукна, прескочи масата и се стовари върху херцог Браян. Франси беше забила глава в масата между баща си и Патрик, а херцог Руфио беше паднал на пода и лежеше по гръб с широко отворени, празни очи. Принцът се беше отпуснал в стола си и се мъчеше да вдиша; очите му бяха широко отворени и разцентровани.

Даш бръкна в устата на принца и Патрик повърна. Младежът повтори същото с Франси и тя също изхвърли всичко, което беше изяла и изпила. Той викна на стоящите наоколо слуги и стражи — гледаха слисано и не знаеха какво да правят:

— Помогнете им да повърнат! Отровени са!

Хвана херцог Сълдън и го накара да избълва храна, но много по-малко, отколкото му се искаше. Отиде при херцог Руфио, но не можа да предизвика реакция. Дишането на херцога почти не се усещаше, лицето му бе студено и влажно на пипане.