Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 559

— Да, сър! — каза Леланд, обърна се кръгом и тръгна да изпълни заповедите.

Ерик стисна юмрук и вдигна очи към небето.

— Проклятие! Тъкмо бях измислил как да изровим тези копелета зад онова укрепление на север. Точно това ли трябваше да се случи?

— Знаеш ли — обади се Джедоу, — казват, че Тит-Онанка върти живота на войника, но да ти кажа, човече, моето местенце в света май го върти Банат. — И излезе.

— Банат върти и моето, изглежда — каза Ерик. Богът на крадците беше известен също с прозвището „Злосторника“ и обикновено му приписваха всяка лошотия.

Ерик погледна стария граф, който само сви рамене и каза:

— Правим, каквото можем.

Ерик кимна и мълчаливо напусна шатрата. Чувстваше се съкрушен.

Даш се надигна и разтърка очи. Беше се отказал да стои буден следобед, освен ако не възникнеше нещо спешно. Твърде много работа имаше да се върши по тъмно.

Денят му започваше призори и продължаваше през нощта. Сутрините прекарваше в двореца или в оправяне на проблеми из града. Към обед, ако боговете бяха милостиви, се сриваше в леглото си в дъното на затвора „Новия пазар“ и заспиваше, капнал от умора. Шест-седем часа по-късно го събуждаха.

Беше получил неочаквана помощ от Шегаджиите в издирването на проникналите врагове. Беше натикал зад решетките поне стотина от тях и беше принудил Патрик да вдигне временен склад северно от града въпреки възраженията на принца. Ако Кеш нападнеше — когато Кеш нападнеше, според Даш — кешийците щяха да ги освободят. Но поне щяха да са обезоръжени и извън града.

Притесняваха го тези, които все още бяха в града и въоръжени.

Когато влезе в гостилницата на бившия хан, използвана сега за помещение на полицията, разбра, че се е успал, и попита един от полицаите:

— Колко е часът?

— Удари осем преди петнайсетина минути. Тоя чака тук от час. Не му позволихме да ви събуди.

Полицаят посочи един дворцов паж.

— Какво има? — попита го Даш.

Младежът му връчи бележка и каза:

— Принцът ви вика веднага в двореца, сър.

Даш прочете и примижа. Съвсем беше забравил, че го бяха поканили на вечеря в двореца и той беше приел.

— Ей сега идвам.

Напоследък Патрик го ядосваше повече от обикновено и може би това беше причината да забрави за поканата. Даш разбираше, че принцът е в правото си да постъпва както намери за добре, със или без неговото одобрение, но след като сигурността на града беше негова отговорност, не можеше да приеме онези решения на Патрик, които правеха тази сигурност много по-трудна за осигуряване.

Даш искаше от Патрик определени неща, а да ядосва принца не беше най-добрият начин да ги получи. Трябваше да накара Патрик да разбере колко опасни са нещата точно сега.

Изглежда, не можеше да набие в главата на Патрик, че дори само фактът с наличието на двама кешийски агенти зад стените на двореца е достатъчно сериозен повод за тревога. Даш знаеше, че дядо му щеше да принуди двамата мъже да изпеят имената на всички свои сътрудници от Крондор до падината Оверн. Патрик, от друга страна, проявяваше пълно нехайство, а херцог Руфио смяташе, че след като двамата не са в двореца — единият избягал, а другият в затвора — нещата са под контрол. Даш се чудеше дали се е появил Талвин и какво ли ще е неговото мнение по въпроса. Беше сигурен, че шпионинът на покойния му баща няма да сподели равнодушието на Руфио.