Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 551

— Аз също ще отида с брат ми да слушам — заяви принц Калин.

Кралицата кимна, а старият воин Червено дърво попита:

— Каква ще ни е ползата да оставим Елвандар? Малко сме и не можем да наклоним везните.

— Не мисля, че точно това е въпросът — каза Томас и погледна жена си. — Въпросът, изглежда, е трябва ли да оставим Елвандар?

Кралицата отвърна на погледа на съпруга си и не каза нищо.

23.

Решения

Мъжете крачеха тихо.

Даш водеше отделението си през подземията. Всеки от мъжете носеше дебела тояга и кама. Заповедта беше проста. Ако се опънат — надвиваш ги; ако извадят оръжие — убиваш.

Набезите се извършваха из целия град, от полицаи и членове на домашната гвардия на Патрик. Патрик така и не позволи да вдигнат града по тревога и единствената отстъпка, която Даш успя да изтръгне от принца, бе да използва двеста души от гвардията му за координирани набези.

Бяха разкрили седем скривалища, както и три кораба в залива. Корабите бяха оставени на кралската флота, чието присъствие в района беше силно, и взимането им на абордаж трябваше да стане изненадващо.

Но Даш не се радваше. Знаеше, че в града има още агенти и че значителна част от охранниците в кервансарая вероятно са кешийски войници. Утешаваше го само това, че все пак са извън стената и ще си останат там. Беше поставил пропускателни постове при портите под претекст, че е са необходими по-строги проверки, поради възстановяването на града.

Бяха стигнали до едно мазе в североизточната част на града; сградата все още беше в развалини от пожара, но Даш знаеше, че вратата към мазето е възстановена. Беше обгорена, за да изглежда изгоряла.

Цял ден беше спорил сам със себе си кой е най-добрият подход. И накрая беше избрал прекия.

Горната част на мазето беше пуста, но той знаеше, че задната врата извежда на рампа към долното мазе, от което се излизаше към каналите. Опита дръжката на вратата и се увери, че не е заключена. Надигна я леко и отвори, след което прошепна на мъжете зад себе си:

— Сега тихо, докато не дам команда.

Спусна се по рампата на една широка площадка, използвана някога за складиране на бурета с ейл и вино. Сградата горе по-рано беше хан. В другия край на помещението по пода бяха налягали няколко души, други седяха по бурета. Даш нареди на хората си:

— Пръскате се и не се спирате.

Тръгна решително към най-близкия мъж, който изгледа с изненада приближаващите се. После забеляза червената лента на ръката на младежа и понечи да стане. Даш извика:

— В името на принца, предай се!

Мъжът, лежащ на най-близката постеля, понечи да скочи, но Даш замахна с тоягата и го приспа. Останалите полицаи се втурнаха напред и трима от тях свалиха един от мъжете, който се опита да извади меча си. Неколцина вдигнаха ръце да се предадат, а един се опита да избяга по прохода. Един от полицаите хвърли тоягата си по пода, тя се затъркаля по камъните и удари бягащия отзад по краката. Той падна и докато се изправи, други двама полицаи вече бяха върху него.

Даш нареди да вържат пленниците с ръце отзад, преди да са организирали съпротива. Един от младите помощник-полицаи каза: