Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 553

Нашествениците напредваха без определен ритъм — и без барабани или тръби, каквито Ерик щеше да очаква от кешийски или кралски части. Беше се сражавал редом с мъжете, с които сега трябваше да се бие, и макар тогава да бе шпионин сред редиците им, изпитваше някакво чувство на родство с тях. Ценеше храбростта им, а си личеше, че и Фадавах е изковал от тях истинска армия вместо неорганизираните банди конна пехота и пешаци, каквито бяха в Новиндус. Сега виждаше пред себе си тежка пехота, настъпващи роти пиконосци, поддържани от мъже с щитове и мечове, с по-леки кръгли щитове и брадви. Зад тях яздеха конни части, половината с къси копия, останалите — въоръжени с мечове и леки щитове. Ерик изрече наум благодарствена молитва за това, че конните стрелци бяха непознати в Новиндус.

Изведнъж му хрумна нещо и той се обърна към един от вестоносците.

— Намери веднага Акий и хадатците. Искам да влязат в онези дървета, вдясно от позицията ни. Да гледат за фланкиращи стрелци, опитващи се да се промъкнат през леса.

Вестоносецът затича, а Ерик се обърна към Ричард.

— Вече не ни остава нищо, освен да се бием. — Сложи си шлема и отиде при коняря, който държеше коня му. Яхна го и бързо пое напред да огледа позициите с трите диаманта. Беше сигурен, че Джедоу ги е разположил по най-добрия възможен начин. Бяха най-силните му единици, с Пурпурните орли в централния „диамант“. Джедоу му махна от средата на „диаманта“ и Ерик му отдаде чест. Като офицер, можеше да повери командването на един сержант и да остане с конните части, но Ерик знаеше, че в сърцето си лейтенант Джедоу Шати от Долината на сънищата завинаги ще си остане сержант.

— Тит-Онанка дано подкрепи десницата ви! — извика Ерик.

Мъжете в „диаманта“ отвърнаха с бойни викове на командира си.

В този миг нашествениците се втурнаха напред и битката започна.

Томас наблюдаваше медитиращия Акайла. Татар и още един елф седяха с него на трите върха на триъгълника. Томас се беше домогнал до мъдростта им и Акайла се бе съгласил да използва тайнствената си сила, за да осигури защита.

В края на Войната на разлома Томас се бе заклел никога да не оставя Елвандар незащитен. Сега се чудеше дали тази клетва няма да доведе до пълното унищожение на онова, което се бе заклел да защитава.

Томас познаваше древното знание, оживяло чрез спомените на съществото, чиито сили бе наследил. Ашен-Шугар, последният от валхеру, за известно време се бе превърнал в едно цяло с него и много от мощта му все още се съхраняваше в бившето кухненско ратайче от Крудий. Малцина освен Томас разбираха силите, стоящи зад повечето неща, оформили живота му.

В дни, отминали и безпаметни, Ашен-Шугар и събратята му се бяха носили сред небесата на гърбовете на дракони и бяха ловували както неразумни твари, така и същества с разум. В своята надменност се бяха смятали за най-могъщите същества на сътворението и не бяха имали представа за собствените си заблуди.