Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 550

— Посланието е следното, прелестна кралице — каза Субаи на кралицата. — Много зъл враг се е разпрострял във владенията ни. Калис познава това зло по-добре от всички. Срещал го е неведнъж и знае, че то има много лица.

— И какво бихте поискали от нас? — попита кралицата.

Субаи запремества поглед от лице на лице.

— Не знам, велика кралице. Надявах се да намеря тук магьосника Пъг, защото може да се окаже, че сме изправени срещу сили, с които само той може да се справи.

Томас стана и заяви:

— Ако наистина се окаже, че имаме нужда от Пъг, мога да ти обещая, че бързо ще стигнеш до него. Той е на острова си.

Калис промълви:

— Майко, може ли да говоря? — Кралицата кимна и Калис продължи: — Субаи, Изумрудената кралица е мъртва, както и демонът, който я унищожи. Кралството със сигурност може само да се справи с останалите нашественици.

— Де да беше така, Калис — отвърна Субаи. — На път за насам видях неща, които ме карат да мисля, че се сблъскваме с нещо повече, отколкото очаквахме. Видях, че са се върнали онези мъже, за които ни разказваше, Безсмъртните, и други кръвопийци. Видях мъже, жени и деца, принесени в жертва на тъмни сили. Видях струпани в ями трупове и тайнствени огньове, горящи по селата. Чух заклинания и песни, каквито жив човек не бива да чува. Каквато и помощ да трябва да ни дадете, моля ви, дайте ни я веднага.

— Ще обсъдим това в съвета — каза кралицата. — Нашият син ни е разказвал за отвъдморските нашественици. Нас те не ни притесняват, но наистина патрулите им обикалят по границите ни. Сега отдъхнете. Ще се срещнем отново на заранта.

Калис и мъжът в сиво се приближиха и застанаха пред Субаи. Калис се ръкува с капитана.

— Радвам се, че те виждам.

Първопроходецът отвърна:

— Нямаш представа колко аз се радвам, че те виждам, Калис. И се обзалагам, че Ерик съжалява, че не командваш още Орлите.

— Това е Пахаман от Натал — каза Калис.

Мъжът в сиво протегна ръка и Субаи каза:

— Нашите дядовци бяха братя.

— Нашите дядовци бяха братя — отвърна Пахаман.

— Странен поздрав — рече Калис.

Субаи се усмихна.

— Това е ритуал. Първопроходците и Щурмоваците на Натал си приличат по дух. Никога в конфликтите между Свободните градове и Кралството Щурмовак и Първопроходец не са си проливали кръв.

— В древни времена, когато тук е властвал Кеш, нашите предци са били водачи на имперските армии — каза Пахаман. — Когато империята се отдръпнала, мнозина от онези, които били оставени назад, станали Щурмоваци, а живеещите близо до Крондор основали Първопроходците. Всички са родственици. Първопроходец, Щурмовак, Водач.

— Жалко, че всички хора не знаят, че са родственици — каза Калис. — Ела да те нахраним, Субаи, и да ти намерим място за спане. Докато се храниш, ще ми разкажеш какво си видял.

Когато тримата тръгнаха, Томас се обърна към жена си и каза:

— Повече от всеки път след Войната на разлома се боя, че няма да мога да остана настрана.

Кралицата се обърна към най-старшия си съветник.

— Татар?

— Ще изчакаме докато Калис се върне. След като поговори с човека, той ще ни каже дали рискът е толкова голям.