Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 549

— Не.

— Тревожа се за него — каза Франси. — Тръгна толкова бързо и не можахме да си поговорим… за някои неща.

Даш нямаше време за това.

— Франси, той е добре, а колкото до разговорите за разни неща, е, може би когато Патрик се върне и ти си принцеса на Крондор, ще можеш да му заповядаш да дойде на дворцовия бал…

— Даш! — възрази Франси уязвена. — Защо си толкова зъл?

Даш въздъхна.

— Защото съм уморен, ядосан, обезсърчен, и защото бъдещият ти съпруг е: ами, Патрик. И ако искаш да знаеш, аз също се тревожа за Джими.

Франси кимна.

— Него още ли го е яд, че се омъжвам за Патрик?

Даш сви рамене.

— Не знам. Мисля, че да, в известен смисъл, но от друга страна знае, че нещата са такива, каквито са. Той е… объркан, като всички нас.

Франси въздъхна.

— Исках просто да остане мой приятел.

Даш се усмихна насила.

— Не се тревожи за това. Джими е много верен. Той винаги ще бъде твой приятел. — Поклони се сдържано. — Е, милейди, трябва да тръгвам. Имам много работа, а вече закъснях.

— Довиждане, Даш — каза тя и Даш долови в гласа й нотка на тъга, сякаш се разделяха завинаги.

— Довиждане, Франси — отвърна той, обърна се и се отдалечи.

Мъчеше се да опази града, а тя — ето на — се занимаваше със сърдечните си чувства. Даш разбираше, че е в лошо настроение, но знаеше, че има основание. И знаеше също така, че ще е още по-зле, ако не измисли нещо, с което да неутрализира тези враждебни на Короната сили, вече промъкнали се в самата столица.

Субаи беше смаян, като всяко човешко същество, видяло за пръв път Елвандар. Бяха го превели през поляните, обкръжаващи голямото пространство в центъра на леса на елфите, и когато зърна гигантските дървета, окъпани в ярки цветове, толкова се беше трогнал, че направи най-изразителното си възклицание от години.

— Килиан! Каква прелест!

— От съществата, на които вие, човеците, се кланяте, най-много почитаме Килиан — каза Аделин.

Отведе уморения и прегладнял капитан до двора на кралицата и когато стигнаха там, Субаи се чувстваше много по-добре, отколкото можеше да очаква. Подозираше, че това има нещо общо със свързаната според легендите с това място магия.

Поклони се пред двете същества, седящи на подиума — жена с ослепителна, макар и нечовешка красота, и висок младолик мъж с мощно телосложение.

— Ваше величество — промълви той на кралицата. — Милорд — обърна се към мъжа.

— Добре дошли — отвърна му кралицата на елфите с мек и мелодичен глас. — Идете отдалече и сте претърпели големи премеждия. Отпуснете се и ни кажете какво е съобщението от вашия принц.

Субаи огледа съвета на кралицата. От дясната й страна стояха трима сивокоси елфи, с вид на старейшини, единият облечен в пъстри роби, вторият — във впечатляващо снаряжение, с меч на хълбока, а третият — в проста синя роба, стегната с усукана връв.

До Томас, принц-консорта на Елвандар, стоеше младолик елф, чиито черти много напомняха за кралицата и Субаи реши, че трябва да е по-големият й син, Калин. Вляво от него стоеше позната фигура: Калис. А до Калис имаше някакъв мъж в кожени дрехи и дълго сиво наметало.