Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 548

— Ако изобщо има атака — каза Патрик.

Той продължаваше да се съмнява, че това е възможно. Беше убеден, че преговорите, които се водеха в Звезден пристан, ще доведат до някакво разрешение. Дори разкритието, че Малар Енарес е бил кешийски шпионин, като и липсата на отговор на едно запитване за пристигането на Джими в порт Викор, не го бяха убедили, че има риск от изненадваща атака срещу столицата на Западните владения.

Даш така и не се беше сближил с Патрик. Като дете все беше „на опашката“, а по времето, когато с Джими ги изхвърлиха от двореца, за да понаучат грубите страни на живота по кейовете на Риланон, Патрик посещаваше източните дворове и се учеше на дипломация. Дори като младежи, Даш и Патрик не изпитваха особена симпатия един към друг. Даш беше сигурен, че Патрик има някакви достойни за уважение качества, но точно в този момент изобщо не можеше да му хрумне какви са те.

— Щом знаеш кои са тези хора — предложи Патрик, — тези, които крият въпросните оръжия и храна, защо просто не ги арестуваш?

— Защото в момента разполагам с по-малко от сто полицаи, а съм сигурен, че из града има пръснати около хиляда вражески войници. Веднага щом арестувам първата банда, останалите ще потънат под земята. А не знам кои са всички. Мисля, че някои дебнат и на кораби покрай брега, може и да има в кервансарая извън портата, а никой не знае колко се таят долу в каналите. Но ако ударим камбаната за тревога и вие разположите войниците си в града на ключови места, между тях и моите полицаи, можем да премахнем тази заплаха.

Херцог Руфио се намеси:

— Имам двеста войници на път от Родез, които трябва да пристигнат тук до седмица. Може би, като пристигнат?

Даш напрегна всички сили да скрие яда си. Почти успя.

— Поне ми позволете да наема още хора — помоли се той.

— Съкровищницата е на изчерпване — каза Патрик. — Ще трябва да се оправиш с каквото имаш.

— А доброволци? — попита Даш.

— Ако някой иска да служи доброволно, накарай ги да се закълнат. Направи каквото трябва. Може би след войната ще им платим. — Патрик вече губеше търпение. — Това е всичко, шерифе.

Даш се поклони и напусна кабинета. Закрачи по коридора, потънал в мисли, и едва не се сблъска с Франси.

— Даш! — възкликна тя, доволна, че го вижда. — Защо не се обаждаш?

— Зает съм — отвърна той, все още притеснен от отказа на Патрик.

— Всички са заети. Татко казва, че твоята работа е може би най-неблагодарната в двореца, но смята, че се справяш добре.

— Благодаря — каза Даш. — Ще останете ли в Крондор, след като херцог Руфио пое поста?

— Двамата с татко тръгваме за Риланон след седмица — отвърна Франси. — Трябва да се приготвим…

— За сватбата?

Франси кимна.

— Но никой не трябва да знае. Кралят ще я обяви, след като нещата се успокоят… — Изглеждаше притеснена.

— Какво има?

Тя му отвърна тихо:

— Имаш ли някаква вест от Джими?