Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 547

Доколкото можеше да се прецени, имаше не само огромна мрежа от укрепления по билото на всеки хълм и възвишение, но имаше и прокопани тунели, така че можеха да се придвижват подкрепления от едно място на друго, без да се излагат на вражеска атака. Ерик осъзнаваше заложения в целия този замисъл капан: ако се опитаха да подминат укрепленията, в тила му оставаха неизвестно количество противници, а да спре и да ги изкорени един по един означаваше да се откажат от всякаква надежда да смъкнат обсадата на Ябон.

Ерик поклати глава.

— Твърде съм уморен, за да мисля. Засега ми се струва, че единственият ни избор е да решим какво поражение да си изберем: или да се върнем и да се окопаем в Крондор, или да ни изколят, докато пробиваме на север.

— Не можем ли да получим подкрепление по море? — попита лорд Ричард.

— Може би, ето тук, стига да подминем Квесторско око. Има много заливчета и пясъчни ивици, където бихме могли да свалим хора, но нямаме достатъчно кораби, за да ги превозим, нямаме необходимите лодки за десант, а ако Фадавах постави хора по скалите, никой от нашите няма да стигне до пътя.

— Много безнадеждно звучи — каза Леланд.

— В момента го чувствам точно така. Малко сън и храна, и ще видим какво ще изпитвам утре сутринта, но така или иначе, няма да заключавам нищо, уповавайки се на чувства.

— За толкова млад човек, май си виждал доста война? — каза Ричард.

Ерик кимна.

— Още нямам двайсет и шест, но се чувствам състарен до костите.

— Почини си — подкани го Ричард.

Ерик кимна и излезе навън. Видя един войник в черната туника на Пурпурните орли.

— Шон, къде е лагерът ни?

— Ей натам, капитане — отвърна войникът и го подмина.

Ерик тръгна накъдето му посочиха и завари десетина души от старата му чета да разпъват шатрите си.

— Благословен да си, Джедоу — промълви той, като видя, че неговата вече е готова. Хвърли се на чакащата го постеля и след няколко мига заспа.

— Вдигайте тревога — каза Даш.

— Какво? — попита Патрик и на лицето му се изписа неверие.

— Казах, вдигайте тревога. Разпространете, че към града приближава кешийска армия и войниците, скрити в града, ще скочат и ще нападнат определените им позиции. Само че вместо да ударят нашите в тил, войниците ни ще ги очакват.

— Не е ли малко крайно? — попита Херцог Руфио, пристигнал наскоро от Родез. Даш го познаваше съвсем смътно от времето, прекарано в кралския двор в Риланон, и знаеше, че не е кой да е. Беше компетентен администратор, много добър военен съветник, добър ездач и майстор с меча — най-неподходящият човек за Крондор на ръба на кризата. Руфио можеше да се окаже превъзходен администратор в качеството си на монарх, обслужван от гениален пълководец. За нещастие, той можеше да разчита само на Патрик и Даш, а Даш съзнаваше, че сега ще трябва да импровизира и при това да го прави повече от гениално, иначе щяха да загубят Крондор.

— Да, ваша светлост, крайно е — отговори Даш, — но е по-добре да ги ометем, когато сме готови, вместо да се оставим да се появят зад гърба ни в разгара на щурма. Имам доказателства, че в каналите са складирани достатъчно оръжия и храна, за да може тази въоръжена паплач в града да удари едновременно с атаката отвън.