Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 537

— Да?

— Търсим шерифа — каза Накор.

— Навън е, на пазара някъде. Извинете. — Наведе глава и се залови отново с бумагите си.

Ру махна на Накор да излязат. Спряха на вратата и загледаха гъстото човешко гъмжило. Продавачите се бяха подредили по сергиите, а външният край на пазарището беше пълен с разпънати пъстри одеяла с подредена по тях стока, коли, натоварени с продукти, и мъже, понесли табли със стока.

— Може да е навсякъде — каза Ру.

Накор се ухили.

— Знам как да му привлека вниманието.

Ру го хвана за рамото.

— Чакай!

— Какво?

— Познавам те, приятелю. Ако си намислил да вдигнеш скандал, тъй че да дотичат всички полицаи по пазара, откажи се.

— Но ще свърши работа, нали?

— Има една стара поговорка…

— Много поговорки има. Коя точно имаш предвид?

— Да не удряш с брадва, за да убиеш муха на носа на приятел.

Накор се разсмя.

— Знам я.

— Хубаво. — Въпросът е, че трябва да намерим Даш, без да вдигаме скандал.

— Добре — каза Накор. — Води.

Навлязоха в човешката гмеж. Населението в Крондор бе все още наполовина отпреди, но въпреки това пазарът изглеждаше претъпкан, защото хората се тълпяха тук.

Тръгнаха от фургон на фургон. Продаваха се тикви, царевица, чували със зърно и даже ориз от Края на сушата, плодове, вино и ейл и каква ли не готова храна. Накор закиха, щом минаха покрай един продавач на пакашка — хлебен джоб, пълен с месо, лук, пипер и люти чушлета.

— Тоя е сложил толкова люто, че очите ми ще изхвърчат — изсумтя исаланецът.

Ру се засмя.

— Някои обичат месото лютиво.

— Отдавна съм разбрал — каза Накор, — че прекалените подправки обикновено прикриват лошо месо.

— Баща ми пък казваше — отвърна Ру, — че ако подправките са достатъчни, е все едно какво е месото.

Накор се засмя.

На ъгъла видяха група мъже, застанали пред един голям фургон — подвижна пивница. В двата края на фургона бяха поставили две бурета и дъската върху тях служеше за тезгях. Двайсетина души пиеха и се смееха. Когато Накор и Ру приближиха, те се смълчаха и изчакаха двамата да подминат.

— Странно — каза Накор, след като продължиха по улицата.

— Кое?

— Онези там.

— Какво им е странното?

— Обърни се и ми кажи какво виждаш.

— Ами работници. Пият.

— Погледни по-внимателно.

— Какво искаш да кажеш?

Ру се почеса по брадичката и добави:

— Прав си. Има нещо странно, но не мога да кажа какво е.

— Първо, това не са работници — каза Накор. — Облечени са като работници, но не са. Войници са.

— Войници? Защо войници?

— За твоята работа не стигат работници, нали?

— Да — каза Ру. — Не стигат.

— Тогава какво търсят тук работници? Да пият ейл по това време?

— Ами… — Ру замълча, после каза: — По дяволите. Мислех, че просто обядват.

— Това е второто нещо. До обяд има цели два часа. А забеляза ли как спряха да говорят, щом се приближихме? И как всички ги заобикалят отдалече?

— Да. Значи въпросът е какво търсят тук войници, облечени като работници, и да се напиват още от заранта?

— Не това е въпросът — рече Накор. — Те стоят тук, облечени като работници, и се напиват от заранта, за да помислят хората, че са работници и се напиват от заранта. Въпросът е защо се опитват да накарат хората да помислят, че са работници, които…