Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 535

Даш замръзна. Беше сам в тъмното, търсеше капани, а умът му се беше залисал по някаква си жена. Сгълча се и чу в ума си гласа на дядо си. Старецът щеше много да му се кара за такава разсеяност.

Пое си дълбоко дъх и продължи. След малко чу отпред някакъв звук. Беше само смътен шепот, но Даш изчака. Шумът се повтори, той напрегна слух и с усилие долови тих разговор.

Придвижи се една-две стъпки напред и изведнъж спря. Усети нещо пред себе си. Протегна предпазливо ръка и напипа жица. Изчака, вслушвайки се за аларма — звук, глас, нещо, което да му каже, че е предупредил оня, който е поставил тази жица през тръбата. Беше тихо. Той си дръпна ръката и отново зачака.

Докосна жицата отново, колкото може по-леко, и прокара пръст по нея надясно. Напипа малка метална халка, забита в стената на тръбата — там жицата беше вързана. Пръстът му пробяга наляво и стигна до друга халка — жичката беше вдяната през нея и продължаваше в неговата посока.

Той опипа над и под жицата, за да се увери, че няма и втора, после легна, пропълзя по пода, изправи се и продължи предпазливо.

Скоро видя пред себе си смътна светлина и тръгна към нея. Пак чу гласовете и продължи още малко напред.

Стигна до широк басейн за оттичане на вода, с голяма решетка отгоре, и чу над себе си тропот на ботуши. Ако се съдеше по вонята в този край на тръбата, мъжете явно го използваха, за да се облекчават, и нямаха достатъчно вода, за да го отмият.

— Какво е това? — чу се глас отгоре и Даш замръзна.

— Месо. С подправки и лук, печено в хлебна кора. Взех го на пазара.

— Какво месо?

Даш пристъпи напред внимателно.

— Телешко. Какво друго да е? — чу се другият глас.

— На мен ми прилича на конско.

— Че по какво позна?

— Дай да го опитам и ще ти кажа.

Даш погледна нагоре и видя два ботуша, крака на стол и решетка.

— Крава или кон, има ли значение?

— Щото си огладнял. Защо не си взе нищо за ядене?

— Не знаех, че ще чакаме тук цял живот.

— Може другите да ги е сполетяла беда.

— Може, но заповедта е достатъчно ясна. Да чакаме тук.

— Взе ли поне карти?

Призори Даш се смъкна от тръбата при Петте краища. Малко се разочарова, че Трина не го чака. Знаеше, че сигурно е тръгнала веднага след като той се бе напъхал в тръбата, но все пак съжали — съвсем неуместно с отчаянието, което изпита от това, което беше открил.

Не биваше да се бави, затова забърза обратно по тръбите към затвора при Новия пазар. Щом се прибереше там, щеше да се преоблече и да иде в двореца. Работата не беше за шерифа и полицаите му, а за Браян Сълдън и армията.

Даш се помъчи да се успокои. Ако това, което бе чул, беше вярно, то означаваше само едно: в града се подготвяше ядро от войници. Войници, които щяха да се появят в стените на Крондор. И то скоро.

21.

Загадки

Вратата се отвори.

Накор влезе, поклати глава и рече:

— Не, не и не. Това няма да стане.

Рупърт Ейвъри вдигна очи от разгърнатите пред него планове. Стоеше върху наскоро възстановения под на някогашното кафене на Барет и наблюдаваше как работниците поправят стените и тавана.