Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 534

Тъгата, която изпита от това, че братът на дядо му умира, го изненада.

— Къде е?

— На безопасно място. Не иска да те види.

— Защо?

— Не иска да вижда никого освен мен и още един-двама.

Даш помълча, после попита:

— Кой ще го замести?

Тя се ухили.

— Да го кажа на шерифа?

Даш отвърна сериозно:

— Ще ми го кажеш, щом ви сполети беля.

— Ще си помисля.

Забързаха в нощта и когато стигнаха изоставения северен квартал на града, близо до старите табакчийници и кланици, Трина го преведе през няколко задънени улички и изоставени сгради. Даш си припомни целия маршрут и си даде сметка, че Шегаджиите са го разчистили добре, за да могат бързо да избягат, ако им се наложи.

Стигнаха до редица опустошени от пожарищата съборетини, от които бяха останали само тук-там по някоя стена или част от покрив, до един широк каменен канал, който се наводняваше в дъждовния сезон или се пълнеше през шлюза от реката, обграждаща североизточния край на града. Сега шлюзът бе унищожен и в каменното корито течеше само малка вада. Трина ловко я прескочи и Даш я последва, възхитен от пъргавината й. Тя носеше мъжка риза, черно кожено елече, плътен клин и високи ботуши. Личеше, че е и силна, и бърза.

Трина се запъти право към голямата зейнала тръба на отсрещния бряг. Беше стара, глинена, стегната с тежък железен обръч. От глината се бяха отчупили парчета и на горния ръб се виждаха три стъпки издадени навън железа. Трина се засили, скочи, хвана се за тях, шмугна се вътре и изчезна от очите на Даш.

Той изчака малко и повтори скока й. Прехвърча над парчета счупени глинени съдове, стъкла и ръждясал метал. Стъпи зад Трина и каза:

— Не е обичайната смет, която би очаквал човек.

— За да откаже любопитковците — каза тя и продължи навътре.

Даш я последва.

Навлязоха в мрежата от канали. Трина го водеше уверено, въпреки че през изгорелите постройки над тях почти не се процеждаше светлина. При първия завои надясно тя зави и спря, опипа и извади фенер. Даш се усмихна, но си замълча. Системата все още не беше променена.

После поведе Даш по каналите. Стигнаха стока на две големи тръби, сливащи се в трета, с две по-малки — макар да бяха достатъчно големи, за да може човек да пропълзи през тях. Това бяха „Петте краища“. Трина посочи лявата малка тръба и когато Даш приклекна за скок, прошепна:

— Има жица.

Даш се промуши внимателно и продължи бавно в тъмното — опипваше пред себе си да не би да има и други аларми. Трина щеше да го предупреди, ако знаеше за такива, но дядо му беше набил в главата му, че който приема подобни ситуации на вяра, обикновено става труп.

Напредваше педя по педя и усети, че си мисли за Трина. От петнадесетгодишен беше познавал много жени — и поради чара си, и заради това, че беше благородник, а и защото беше внук на най-властния човек след краля в държавата. Два пъти бе изглупял дотолкова, че да си въобрази, че е влюбен, но и двата пъти чувството бе отминало бързо. Но нещо в тази жена пленяваше въображението му. От доста време не бе лягал с жена, но тук имаше нещо повече и той се зачуди дали обстоятелствата някога ще позволят да мине границата на нехайния флирт.