Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 533

— Е, докато аз съм шерифът на Крондор, ако ти потрябва помощ, обади се.

— Разбира се — каза Талвин.

Талвин тръгна към стаите, в които държаха пленниците, а Даш забърза към кабинета на рицар-маршала, където се събираха всички военни донесения преди да бъдат препратени до принц Патрик или на север до лорд Грейлок. Дано Джими да беше изпратил вест.

Полузадрямалият чиновник вдигна глава.

— Да, шерифе?

— Има ли някакво съобщение от порт Викор през последните един-два дни?

Чиновникът прегледа дългия свитък, в който се записваха последните донесения, и каза:

— Не, сър, нито едно от пет дни.

— Ако пристигне, уведомете ме веднага. Благодаря. — Обърна се и тръгна към стаята си. Погледна навън и видя, че слънцето е изгряло. Заряза цялата си умора, обърна се и тръгна към двора, а оттам — към затвора при Новия пазар. Много беше работата и не можеше да чака, докато той тъне в тревоги за брат си.

— Шериф Паленце — чу се глас зад прозореца.

Даш се събуди. Беше прекарал дълъг ден, опазвайки мира в града, и беше заспал в стаичката в дъното на стария хан.

— Трина? — тихо попита той, стана и надникна през кепенците. Отвори ги и видя лицето на младата жена, осветено от луната.

Остана така — ухилен до уши и по долни гащи. Ризата, панталоните и ботушите му лежаха скупчени до сламеника.

— Защо имам чувството, че си дошла под прозореца ми, понеже искаш да си с мен?

Тя му отвърна с усмивка, огледа го и каза:

— Хубаво момченце си, шериф Паленце, но мъжете, които ми харесват, са с малко повече опит.

Даш започна да се облича.

— Имам чувството, че съм с повече опит от мъже три пъти по-големи от мен. Колкото и да ми харесва да си бърборя с теб, защо все пак ме събуди?

— Имаме проблем.

Даш вдигна сабята си, подаде й я, после се хвана ловко за перваза на прозореца, скочи до Трина и попита:

— Ние, в смисъл „ти и аз“ или в смисъл „Шегаджиите“? — Взе си сабята и я запаса.

— В смисъл целият Крондор — отвърна тя. После внезапно се наведе към него и го целуна по бузата. — Не се подигравах, като ти казах, че си хубав.

Даш я придърпа към себе си и я целуна страстно. После каза:

— Познал съм много жени, въпреки младостта си, но като теб няма друга. — Вгледа се за миг в очите й и добави: — Обади ми се, като събера повече опит.

— Аз съм крадла, а ти — шерифът на Крондор. Страшна двойка, нали?

Даш се ухили.

— Разправял ли съм ти за дядо ми?

Тя раздразнено поклати глава.

— Нямаме време за това.

— Какъв е проблемът?

— Открихме онази сган, дето използва каналите. Може би те са убили хората ти.

— Къде?

— Близо до мястото, където намериха Кърби, малко над Петте краища. Има една голяма табакчийница, изгоряла до основи при битката, но е с голямо мазе и изход към залива и обичайните оттоци на каналите.

— Искам да видя.

— Така си и мислех.

Той тръгна, но Трина го спря.

— Даш?

Той се обърна.

— Какво?

— Старецът.

— Как е той?

Тя леко поклати глава.

— Малко остава.

— Лошо…