Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 532

— Между другото — каза Талвин, — в края на седмицата трябва да напусна.

— Така ли? — отвърна му с усмивка Даш. — Лош ли съм като работодател?

— Херцог Руфио пристига.

— Потвърдено ли е, че той ще е херцогът на Крондор?

— Не публично — отвърна Талвин. — Все едно не си го чул от мен.

Даш му махна и Талвин излезе. Младежът си свали обувките, изтегна се на леглото и се удиви колко мек е дебелият дюшек под него, сравнен със сламата в дъното на затвора.

Зачуди се дали да не си го вземе там… и заспа.

Събуди се, когато някой почука на вратата му.

— Кой е? — попита той сънено и стана да отвори.

— Трябва да поговорим — каза Талвин.

Даш му махна да влезе.

— Колко съм спал?

— Няколко часа.

— Малко е.

— Имаме сериозен проблем.

— Какво? — попита Даш, вече напълно буден.

— Ония петимата са подведени будали, точно както подозирах, но работят за някого вътре в двореца, и доколкото разбирам, той е агент на Кеш.

— В двореца?

Талвин кимна.

— Чиновникът е убеден, че е свързан с бизнес интереси… смята, че може да е старият ти работодател Рупърт Ейвъри.

— Едва ли — отвърна Даш. — Когато Ру иска да научи нещо, просто пита. Короната му дължи толкова злато, че обикновено му го казваме.

— Знам. Той е много свързан с теб, с фон Даркмоор и други. Но Пикни е убеден в това. Дегарден пък, от друга страна, мисли, че работи за контрабандисти от Дърбин.

— Давай накратко.

— Тези петимата, а сигурен съм, че има и други, са събирали информация за разположение на ресурси, на войници, състоянието на отбранителните съоръжения, всяка възможна информация, която би искал да получи един противник. Предавали са я на някого вътре в двореца.

— Странно. Мога да разбера някой в двореца да подава информацията на някого отвън, но отвън навътре?

— Точно това озадачи и мен, но фактът е, че човекът в замъка, на когото са донасяли, не е от хората на Патрик.

— А кой?

— Човек, който е работил тук преди Патрик да пристигне, и е останал, след като Дуко замина. Човек, който, изглежда, е бил навсякъде, когато на някой му потрябва помощ с документи или съобщения. Малар Енарес.

— Богове! Онзи слуга, когото срещнахме в горите миналата зима. Твърдеше, че е от Долината.

Талвин поклати глава.

— Ако можехме да се доберем до документите на дядо ти, обзалагам се, че щяхме да намерим името му в списъка на агентите на Велики Кеш.

Даш изведнъж се притесни за брат си.

— Трябва да разбера дали в порт Викор през последните няколко дни са пристигнали съобщения от Дуко.

— Енарес тръгна с брат ти, нали?

— Да — каза Даш. — Ако е кешийски агент и вече не е заминал за Кеш, за да ги уведоми колко зле са нещата в града, значи е в порт Викор и прави още по-големи бели.

— Предупреди Дуко и ако брат ти е пристигнал жив и здрав, кажи ми.

— Значи напускаш полицията? — попита Даш, след като нахлузи ботушите си и пристъпи към вратата.

— Да. След като новият херцог поеме службата си, ще трябва да възстановя щетите, нанесени от войната. Има агенти, които са ми донасяли и които не знаят, че още съм жив. Има агенти, за които не знам дали вече не са мъртви. Дядо ти имаше удивително извратен ум и направи нещо невероятно. Може да ми струва остатъка от живота, но рано или късно ще възстановя мрежата му.