Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 531

— Какво искаш да кажеш? — попита първият.

— Видях полицаи. Преди малко се отдалечиха от сградата. Даже надникнаха през вратата. Сигурно просто не са ви видели.

Даш реши, че точно сега е моментът. Извади сабята и изскочи от скривалището. Тримата полицаи хукнаха след него. Първият мъж се обърна да побегне и се натъкна на Талвин, който бе запречил една голяма дупка в оградата.

— Хвърлете оръжията! — заповяда Даш.

Четирима от мъжете хвърлиха оръжията, но слабичкият, този, когото Даш бе преценил като най-опасен, извади сабята и камата си.

— Бягайте! — извика той на приятелите си и за да им спечели време, нападна Даш.

Даш знаеше как се отбива такова нападение, но човекът пред него се оказа много добър. Един от полицаите му се опита да му се притече на помощ, с което за малко щеше да причини смъртта му.

— Назад! — извика Даш и отскочи встрани. Полицаят се дръпна. Талвин пристъпи зад слабия мъж и го удари с все сила по тила с дръжката на меча си. Даш се обърна към полицая и изрева:

— Ей така трябва! Удряш ги отзад! А не да се пречкаш! Разбра ли?

Полицаят кимна смутено. Даш се обърна към заловените мъже. Петият, този, който се бе появил последен, му се стори познат. Даш го огледа и каза:

— Познавам те! Ти си чиновник от двореца!

Мъжът го изгледа ужасено.

— Да отведем тая пасмина в двореца за разпит… ако наредите, шерифе — каза Талвин.

Всички разбираха, че Талвин е по-особен случай, но никой досега не казваше нищо. Даш, Талвин, и другите петима полицаи наредиха на двама от пленниците да вдигнат своя изпаднал в несвяст приятел и ги поведоха към двореца.

— Не са кешийци — каза Талвин.

— За кого работят тогава? — попита Даш.

Бяха в неговата стая, неизползвана, откакто го направиха шериф.

— Мисля, че работят за кешийците, но самите те може и да не го знаят.

Бяха изолирали пленниците в пет отделни стаи в двореца, — Даш искаше всеки да бъде разпитан поотделно. Талвин беше поговорил накратко с всеки от тях преди да започне сериозният разпит.

— Имаме един интересен случай, Пикни, чиновникът от кабинета на принца. Останалите са… странни. Един скитащ наемник, един хлебар, един коняр и един зидар.

— Не приличат на хора, които бих избрал за конспирация — отбеляза Даш.

— Мисля, че са будали — каза Талвин. — Никой от тях няма ум и колкото буболечка. Пикни обаче ме тревожи.

— Мене би ме поразтревожил малко онзи със сабята…

— Дегарден — подхвърли Талвин. — Онзи, който има честта да се опита да те убие.

— Дегарден — повтори Даш. — Беше готов да се опита да се измъкне с бой, вместо да се остави да го пленят.

— Или се надценява със сабята, или е точно толкова глупав, колкото мисля.

— Може да е глупав — отвърна Даш, — но за разлика от другите трима, не е от тия, които бих нарекъл „мирни“ граждани. Прилича ми на човек, който знае пътя си през задни улички и канали. Може да е някой от ония, дето ни създават неприятности в Бедняшкия квартал.

Талвин кимна.

— Е, да ги поизстискаме и да видим какво може да измъкнем.

— Добре. Аз мисля да поспя малко в собственото си легло. От месец не съм го правил.