Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 530

— Приемам, че сте обмислили всички възможности, десанта на Свободните градове и атаката от запад, опита за десант извън залива и останалото?

Ерик кимна:

— Ще поискам да ми доложите по-късно за тези отхвърлени възможности, само за да не би да мога да измисля нещо, което двамата с Оуен сте пропуснали, но съм сигурен, че не сте пропуснали нищо. Ако приемем, че това е така, какво ще правим?

— Искам да взема патрул, да отида на север и да видя докъде ще мога да стигна преди нещата да станат гадни — отвърна Ерик. — Искам да видя това, което е видял Субаи, милорд.

Графът дълго не каза нищо — умът му претегляше възможностите.

— Изпращам писмо до принц Патрик, с което го моля да ме освободи от тази длъжност, но дотогава предполагам, че се налага да действам като командир — каза накрая. — А ти ще направиш следното. Прати хадатските планинци нагоре по десния фланг. Те могат да се движат през хълмовете по-добре от всички, с които разполагаме. Накарай ги да тръгнат веднага. После прати отряд от твоите Пурпурни орли по левия фланг, покрай брега, но скришом. След това, утре призори, искам двамата със сина ми да поведете конен патрул нагоре по главния път. Постарайте се да сте колкото може по-шумни и непредпазливи.

Ерик кимна.

— Това ще отмете всеки, които се опита да постави засада.

— Ако боговете са добри, всички би трябвало да влезете в Илит едновременно и да вдигнете по халба ейл. Боговете обаче напоследък са стиснати откъм добрина към Кралството. — Вдигна очи и видя, че Ерик още стои пред него. — Е, тръгвай, свободен си — или каквото там се полага да кажа.

Ерик се ухили на стареца.

— Слушам, сър. — Отдаде чест и излезе.

Талвин даде знак и Даш му махна в отговор през отворената врата. После посочи, че Талвин и мъжете с него трябва да заобиколят следващото каре и да се озоват зад тези, които преследваха. Целта им бяха четирима души, които очакваха петия през последния половин час и се бяха събрали в един двор зад изоставен дюкян в бедняшкия квартал. Талвин изчезна в нощта с хората си.

С помощта на Шегаджиите, на Даш му беше нужна една седмица, докато открие мястото на срещата. Талвин беше набелязал трима души, вероятно кешийски агенти, а четвъртият беше или поредният агент, или техен наемник. Даш бе подслушал достатъчно откъслеци от разговора им и знаеше, че вече нервничат и че скоро ще се махнат, ако човекът, когото чакат, не се появи.

Искаше Талвин и двамата полицаи с него да се готови да се приближат от другата страна на двора, през счупената ограда до задънената уличка. Даш и мъжете с него се намираха в един стар дюкян, накачени по гредите под тавана.

Даш им махна и тримата бързо и безшумно се смъкнаха на пода.

— Няма да дойде — каза един от четиримата наблюдавани, мускулест мъж, облечен като ратай. — Трябва да се пръснем и да се срещнем някъде утре.

— Може да са го хванали — отвърна втори; беше слаб и изглеждаше опасен: носеше сабя и кама.

— Кой? — попита първият.

— Кой според тебе? — подхвърли другият. — Хората на принца.

— Май са станали по-бързи, отколкото бяха — чу се глас откъм съседната сграда. — За малко да ви спипат.