Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 529

Въпреки победата предния ден в лагера цареше мрачно настроение, сякаш всички усещаха, че лесните победи вече са зад тях, а бъдещето им готви само още загуби и страдание.

Барабаните биеха в траурен ритъм, един-единствен рог просвири тъжно за сбогом и когато фургонът минаваше покрай взводовете, знаменосците смъкваха знамената и мъжете отдаваха чест с юмрук на сърцето и сведена глава.

Отряд крондорски пиконосци, двайсет подбрани мъже, по десет души от всяка страна на фургона, придружаваха своя пълководец към столицата.

Всички командири освободиха хората си и Ричард, графът на Макърлик, даде знак на сигналиста да свири офицерски сбор. Ерик забърза към командирската шатра, като изтласка от ума си неприятното чувство, че ще види някой друг да седи на стария стол на Оуен.

Граф Ричард беше стар човек, с побеляла коса и сини очи. Дългото му лице бе похабено от дългите години служба, но гласът му бе силен и ясен.

— Назначавам капитан фон Даркмоор за мой първи заместник, господа, за да се запази приемствеността, доколкото е възможно — каза той. — По тази причина моля всички да се върнете към досегашните си задължения и всички комуникации да поддържате чрез капитан фон Даркмоор. Ще наредя на своя син Леланд да поеме командването на нашите конни части от Макърлик. Това е всичко.

Благородниците и другите офицери се оттеглиха и Ричард каза:

— Ерик, остани за малко.

— Да, сър? — попита Ерик, след като останаха сами.

— Знам защо избра мен, синко — каза старият благородник. — Имаш здрав усет за политика. Признавам го. Това, което няма да допусна, е всякаква мисъл, че можеш да ме използваш за собствените си цели.

— Сър, ще изпълнявам вашите заповеди и ще ви предлагам най-добрия съвет, на който съм способен. Решите ли, че не ви служа добре, можете да ме отстраните когато пожелаете и няма да възразя, дори пред принца.

— Добре казано — отвърна графът. — Но трябва да опозная и сърцето ти. Виждал съм как водиш хора на бойното поле, фон Даркмоор, и донесенията за действията ти миналата година при Кошмарния хребет ти правят чест, но трябва да съм сигурен, че мога да разчитам на теб.

— Милорд — каза Ерик. — Нямам амбиции. Станах капитан с нежелание, но служа до предела на възможностите си. Ако желаете да ме смените, ще приема заповедите ви и веднага ще замина там, където наредите.

Старецът го изгледа малко по-продължително.

— Няма да е необходимо, Ерик. Просто ми кажи какво става.

Ерик кимна. Описа накратко опасенията си и тези на Грейлок, че са подведени с поредица от защити, за да се натъкнат глупаво на истинската южна позиция на Фадавах. Посочи една купчина пергаменти и каза:

— Донесенията на Субаи са тук, сър, и ви съветвам да ги прочетете. — Посочи картата на масата пред граф Ричард. — Ние се намираме тук, а някъде тук… — пръстът му се измести на около шестдесет мили нагоре по картата — би трябвало да се сблъскаме с първата сериозна отбранителна позиция. Ако това, което пише Субаи, е точно, за да стигнем до Илит, ще трябва да платим адска цена.