Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 528

— Махайте се.

Те побягнаха без колебание, сякаш искаха да се махнат колкото може по-далече от капитана, преди да е избухнал гневът му. Ерик остана за миг вкочанен, после се обърна и видя струпалите се около Оуен Грейлок, рицар-маршала на Крондор, войници. Тръгна спокойно през тях, отблъсквайки ги леко, но решително от пътя си, и застана отново над стария си приятел.

Коленичи, прегърна го като малко дете и се обърна към портите. Битката още не беше свършила, но положението беше овладяно и Ерик изпита нужда — дълг — да отнесе сам стария си приятел до командния павилион; не можеше да възложи тази задача на друг. Вдигна тялото на Оуен и бавно тръгна по пътя.

Цареше неловка тишина. Ерик стоеше до празния командирски стол на Оуен. Огледа помещението. Имаше десетина по-старши от него командири, но никой с уникалния пост капитан на Пурпурните орли. Благородниците в шатрата също бяха по-старши от него, но никой от тях не влизаше в командната структура на Патрик.

Ерик се окашля притеснено и каза:

— Ваши благородия, изправени сме пред дилема. Рицар-маршалът загина и ни е нужен командир. Докато принц Патрик не назначи такъв, трябва да бъдем единни в своя дълг. — Огледа шатрата. Много от присъстващите се взираха в него подозрително. — Ако капитан Субаи беше тук, с лекота щях да го приема за водач, предвид дългите му години служба на принципата. Или ако капитан Калис, моят предшественик, беше тук, той също щеше лесно да поеме командирския пост. Но сега сме в опасна и неудобна ситуация.

Ерик погледна един ветеран, графа на Макърлик, и каза:

— Милорд Ричард.

— Да, капитане?

— От всички присъстващи вие сте най-старши и по служба, и по възраст. За мен би било чест да изпълнявам вашите команди.

Дребният граф, от един малък край на Кралството извън Таунтънската падина, изглеждаше едновременно изненадан и зарадван. Огледа шатрата и след като никой като че ли не възрази, отвърна:

— Ще служа като временен командир, докато принцът не назначи друг, капитане.

В шатрата сякаш се долови въздишка на облекчение — конфликтът между избрания от принца капитан и благородниците поне засега беше избегнат. Графът на Макърлик каза:

— Нека най-напред изпратим рицар-маршала в последния му път до Крондор, а веднага след това искам всички по-старши офицери на заседание.

Ерик фон Даркмоор отдаде чест.

— Слушам, сър.

И излезе от шатрата преди някой да е заговорил. Побърза да потърси Джедоу Шати, защото искаше да се погрижи хората му да знаят задачата си преди някой друг офицер да ги е намерил и да им е възложил друга. Публично щеше да отдава дължимото на новия командир, но не смяташе да остави хората си на случайните прищевки на човек, който само допреди година е устройвал пирове в мирното си крайморско имение на половин континент оттук.

Цялата кралска армия на Запада бе застанала мирно от двете страни на пътя. Фургонът, понесъл тленните останки на Грейлок, бавно пое на юг. Мъже, които съвсем бегло познаваха рицар-маршала на Крондор, стояха редом до хора, служили от първия си ден с Оуен.