Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 526

— За когото и да са работили Нолан и Ригс преди войната, бяха мои хора, когато им прерязаха гърлата. Не ме интересува дали е заради някоя стара свада, или защото случайно са стъпили в неподходящо място в неподходящ момент. Не мога да позволя из тоя град да обикалят хора, които си мислят, че могат да убиват моите полицаи. Съвсем просто е, нали?

— Щом казваш, шериф Паленце. Но въпросът за цената си остава открит.

Даш не хранеше илюзии. Щеше да е загуба на време да прави каквото и да било предложение.

— Попитай стареца какво иска, но не мога да компрометирам сигурността на града или да си извърна очите от някое углавно престъпление. Ще си получа каквото искам и без вашата помощ.

— Ще го попитам — каза Трина и понечи да си тръгне.

— Трина.

Тя се обърна и се усмихна.

— Още нещо ли искаш?

Даш пренебрегна двусмислицата.

— Той как е?

Усмивката й угасна.

— Не е добре.

— Мога ли да направя нещо?

Усмивката й се върна, този път по-кратка, но не без намек за насмешка.

— Не. Но е добре, че попита.

— Е, семейство сме все пак — каза Даш.

Трина помълча малко, после го докосна по бузата.

— Да. Повече, отколкото мислех. — После се обърна, излезе и потъна в тъмнината.

Даш изчака няколко минути и се шмугна през задния вход на старата сграда. Изпитваше някакво странно чувство. Не знаеше дали е от грижа за здравето на стареца, от тревога заради възможното проникване на кешийски агенти в града, или от нейното докосване. „Само да не беше толкова дяволски привлекателна…“

Но бързо избута от ума си всякакви отвличащи мисли за красиви жени и се върна към главния си проблем — защитата на Крондор.

20.

Сблъсък

Ехтяха мъжки викове.

Ерик даде знак на третия ешелон да тръгне напред и бойците навлязоха в мъртвата зона. Тежкият таран беше разбил вратата и първата и втората вълна вече бяха в укреплението. Този път съпротивата беше по-силна, но както и при първите две барикади, на които се натъкнаха, отбраната бе по-скоро показна, отколкото реална.

Съобщенията от Субаи бяха разтревожили Ерик и Грейлок. Описанието му на отбранителните съоръжения притесни Ерик, че силите им няма да стигнат за задачата да извършат пробива навреме и да спасят Ябон. Лятото вече почти преваляше — само след седмица бе празникът на Банапис. Ако заваляха проливни дъждове или ранен зимен сняг, можеше окончателно да изгубят провинция Ябон. А ако изгубеха Ябон тази година, беше възможно отново да изгубят Крондор през следващата.

Ако не и по-рано.

Ерик не можеше да се отърве от чувството, че Крондор е оголен и готов за превземане, стига Кеш да осъзнае този факт. Надяваше се, че преговорите в Звезден пристан вървят добре.

Изтласка тревогата от ума си и погледна Оуен. Рицар-маршалът на Крондор кимна и Ерик пришпори коня си. Незнайно по какви причини Оуен му беше наредил да остане отзад при командната шатра, вместо да поведе първия щурм, каквото беше желанието на Ерик.

Битката беше яростна — продължи около час, — след което отбраната изведнъж се прекърши. Ерик подкара коня си през портата и разбра, че и този път се бяха оказали срещу противник, на когото липсват необходимите ресурси за устойчива отбрана.