Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 524

— Някакъв благородник иска да ви види, милорд.

Дуко пристъпи към Дювал с протегнати ръце и рече:

— Скуайър Марсел. Репутацията ви ви изпреварва.

Според протокола скуайърът трябваше да се представи на херцога. Дювал се оказа съвсем неподготвен. Замръзна, несигурен дали да поеме подадената от херцога ръка, или да се поклони, затова първо отвърна с рязък и много непохватен поклон, след което посегна да хване ръката на херцога, която тъкмо се отдръпваше. Джими едва се удържа да не прихне.

— Ъъ… ваша светлост — запелтечи скуайърът от Батира. — Дойдох да предоставя меча си на ваше разположение. — Видя застаналия отстрани Джими и рече: — Джеймс?

— Здравей, Марсел — каза Джими.

— Не знаех, че сте тук, скуайър.

— Всъщност той вече е граф — каза Дуко.

Марсел се ококори, което му придаде още по-комичен вид. Той беше облечен също като хората си, но носеше по-голям шлем, със стилизирани крилца от двете страни. Имаше кръгло лице и намазани с восък щръкнали мустаци.

— Честито — каза Марсел.

Джими не можа да устои и отвърна:

— Получих поста след смъртта на баща ми.

Марсел Дювал намери благоприличие да се изчерви, зяпна и сякаш беше готов да се разплаче от допуснатия гаф.

— Аз… моите съболезнования, милорд — заяви той с толкова извинителен тон, че граничеше с комичното.

— Радвам се, че те виждам, Марсел.

Дювал беше тотално сразен. Обърна се към Дуко и заяви:

— Водя петдесет пиконосци на ваше разположение, милорд!

— Сержантът ще настани хората ви, скуайър — отвърна Дуко. — Докато сте под моя команда, ще носите звание лейтенант. Присъединете се към нас на вечеря. — После извика: — Матак!

Старият войник отвори вратата.

— Да?

— Покажи на този офицер и на хората му къде да си вдигнат шатрите.

— Слушам, милорд — отвърна ветеранът.

След като Дювал излезе, Джими се разсмя, а Дуко каза:

— Доколкото схващам, не сте се разбирали много с него.

— О, Марсел е безопасен, макар да е досаден — каза Джими. — Когато бяхме момчета в Риланон, все се вреше където не е канен. Мисля, че искаше да си спечели благоволението на Патрик. — Джими въздъхна. — Всъщност Патрик бе този, който не можеше да го понася. Франси, Даш и аз се разбирахме с него съвсем добре.

— Франси? — попита Дуко.

Лицето на Джими изведнъж помръкна.

— Дъщерята на херцога на Сълдън.

— Е, нали ни води петдесет души. Ще ги вкараме във форма и ако не друго, ще дават патрул, за да разберат кешийците, че ги има.

— Лесно ще ги видят с тия пурпурни куртки — каза Джими.

На вратата се почука и влезе вестоносец. Подаде на Джими пакет и докладва:

— Съобщения от Края на сушата, ваши благородия.

Джими отвори пакета, а Дуко махна на вестоносеца да излезе. Джими бързо отбра спешните съобщения от другите, които можеха да почакат, и отвори първото.

— Проклятие! — Очите му шареха по писмото. Херцогът още се учеше да чете на кралската реч и предпочиташе да остави Джими да изчете донесенията. — Нов набег. Опустошени са две села южно от Края на сушата. Капитан Кувак оттегля патрулите си, тъй като селяните са избягали и вече нямат нужда от защитата на графа.