Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 522

— На мен ли ще си подчинен? — попита Даш.

— Не — отвърна Талвин. — Подчинен съм пряко на херцога на Крондор.

— Няма херцог на Крондор.

— Няма засега, но дотогава ще се отчитам пред херцог Браян.

Това беше логично.

— Предупредил ли си го за съществуването си?

— Все още не — отвърна Талвин. — Колкото по-малко хора знаят за мен, толкова по-добре. Според слуховете кралят праща Руфио, графа на Деламо, от Родез да поеме поста. Ако се окаже вярно, ще го уведомя веднага щом пристигне.

— Не ми е много приятно, че ще имам предрешен полицай, но разбирам работата. Само гледай ако надушиш нещо, за което трябва да знам, да ми го кажеш.

— Бъди сигурен.

— Е, нещо друго искаш ли от мен?

— Трябва да разбера кой уби двамата ти мъже.

На Даш изведнъж му просветна.

— Искаш да кажеш кой уби твоите двама агенти, нали?

Талвин кимна.

— Как се сети?

— Шегаджиите ми казаха, че трябва да открия с какво са се занимавали Нолан и Ригс преди да постъпят на служба при мен.

— Дълго време работеха на пристанището за дядо ти и баща ти. Покрихме се при падането на града и успяхме да оцелеем. Аз бях пленен и ме натикаха в онази проклета работна група, докато не се появи ти. Не можех да рискувам да се издам, че знам изхода, а и не можех да се измъкна от стражите и останалите пленници, но когато ти организира онзи пробив, това дойде като божи дар. А това, че ни измъкна и от Шегаджиите, беше още по-добре.

— На вашите услуги — сухо отвърна Даш.

— Нолан и Ригс също бяха пленници и ги освободиха, когато Дуко сключи сделката си с принца. Поставих ги на служба при теб, защото трябваше да възстановя мрежата си. — И добави с болка: — Бяха последните ми двама агенти в града.

— Тъй че трябва да започнеш отначало.

— Да — каза Талвин. — И това е единствената причина да дойда при теб.

— Разбирам. Виж, обстоятелствата налагат да действаме заедно. Някой уби една от най-добрите ми къртици, когато почнах да разпитвам кой е убил хората ти.

— Някой в Крондор не иска да му се бъркаме в работата — каза Талвин.

— Знам. Но нямаме толкова хора, че да свършат всичките работи, които трябва да се свършат. Ти подуши наоколо, няма да ти досаждам с редовни смени. Ако някой вземе да пита, ти си ми заместникът и действаш по моя поръчка. Мисля, че бързо трябва да вкараме в това още един.

— Кого?

— Густаф е корав като камък.

— Не е моята представа за агент — отвърна със съмнение Талвин.

— Нито моята — призна Даш, — но и не може всички да сме ловки и коварни копелета. Искам трети човек, който да знае какво става, тъй че ако и двамата приключим с прерязани гърла, да изтича при Браян Сълдън и да му каже. Няма да го караме да пълзи из каналите.

— Съгласен съм. Но ни трябват и хора, които да пълзят из каналите.

Даш се ухили.

— Едва ли. Трябва само да се разберем с подходящите хора.

— С Шегаджиите?

— Те смятат, че в града иска да се намести друга банда, но двамата с теб сме наясно.

Талвин кимна.

— Агенти от Кеш или от Квег.

— Или от двете.

— Но които и да са, трябва да ги изкореним, и то бързо, защото ако до една от тези държави стигне вестта, че седим тук с по-малко от петстотин въоръжени мъже в целия град, всички може да измрем преди да е паднал първият сняг.