Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 523

— За Шегаджиите ще се погрижа аз — каза Даш. — Ти си намери агентите. Не искам да знам кои са, освен ако не решиш да ми ги лепнеш тук като полицаи.

— Съгласен.

— Предполагам, че използваш посредници.

— Добро предположение.

— Направи списък и ми го дай. Ще си го скрия в стаята си в двореца. — Даш се ухили. — Успявам да се върна там веднъж седмично, колкото да се изкъпя и преоблека. Ще оставя запечатано писмо за лорд Браян — „да се отвори след смъртта ми“ — писмо, в което ще се казва къде е списъкът.

— Когато мрежата се възстанови, искам списъкът да се унищожи — каза Талвин.

— С удоволствие — отвърна Даш. — Но каква ще е ползата от агентите, ако двамата ни няма и няма кой да получава сведения за Короната?

— Разбирам — кимна Талвин.

— Ела с мен.

Даш го отведе в средата на гостилницата и го представи на двамата почиващи полицаи.

— Това е Талвин. Назначен е за помощник-шериф. Ще движи нещата, когато ме няма. Разведете го и му покажете кое как е. И ще правите каквото ви нареди.

Талвин кимна и Даш му връчи червена лента. След като агентът излезе, Даш седна зад бюрото и се върна към работата си. Зачуди се разсеяно колко ли още малки изненади като тази са му оставили дядо му и баща му.

— Онзи натруфен тип, на горещия жребец — каза Джими, — Марсел Дювал, скуайър от кралския двор и много близък приятел на най-големия син на херцога на Батира.

„Горещ“ жребец като че ли беше подходящо, защото породистият кон цвилеше буйно, мяташе грива, тропаше нервно с копита и всеки момент беше готов да хвърли ездача си. Скуайърът не се и опита да се смъкне, докато не притича един ординарец да хване юздите. Тогава слезе бързо и побърза да се отдалечи от коня.

Дуко се засмя.

— Защо си е избрал толкова свадливо животно?

— От суета. — Джими сви рамене. — На изток от Малаково средище има много такива.

— И що за отряд е това? — попита Дуко.

— Личната му охрана. Много благородници в Изтока прахосват средства за такива свити. Много са хубави на парад.

От пръв поглед беше очевидно, че придружаващият скуайъра войнишки отряд е създаден за паради, а не за битки. Всички яздеха черни коне с почти еднаква големина. Всеки войник носеше впити панталони с цвета на еленова кожа, затъкнати във високи до коленете кавалерийски ботуши, чиито загърнати при коляното краища бяха поръбени с пурпурна нишка. Цветът бе точно като червените им куртки, обшити с черни ширити по раменете, ръкавите и яките. Излъсканите им брони бяха обковани с месинг по ръбовете и всеки носеше заметната над лявото рамо къса жълта мантия. Главите им бяха покрити с кръгли стоманени шлемове, обшити с бяла козина, с мрежа от лъскава плетена стомана на врата. Всеки държеше дълга пика от лакирано черно дърво, увенчано с излъскано до блясък стоманено острие.

Дуко не можа да сдържи смеха си.

— Здравата ще се изпоцапат.

Джими изведнъж се разсмя и едва успя да се овладее, когато скуайърът се изкачи по стъпалата на хана. Щом вратата се отвори, един от ветераните на Дуко обяви: