Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 521

Беше задача, която неведнъж го бе изпълвала с чувство за поражение още преди да я е започнал. Беше благодарен на боговете, че има Миранда, защото без нея отдавна щеше да се предаде на отчаянието.

Даш вдигна очи и видя познато лице.

— Талвин?

Бившият затворник мина покрай двамата полицаи, които седяха на масата и пиеха кафе преди да излязат за следващия си патрул.

— Може ли да поговоря с теб насаме? — попита мъжът, който бе изчезнал малко след като Даш бе успял да избяга от Крондор.

— Разбира се — каза Даш, стана и го отведе в ъгъла на преобразувания в участък хан. След като се отдалечиха достатъчно от полицаите, Даш каза: — Чудех се какво е станало с теб. Оставих те с Густаф пред една шатра, когато влязох вътре да докладвам, а когато излязох, намерих само Густаф.

Талвин бръкна в куртката си и извади стар омачкан свитък пергамент. Даш зачете:

До този, който прочете това:

Приносителят на този документ ще бъде разпознат по родилното петно на врата и белег на опакото на лявата му ръка. Той е служител на Короната и моля да му се оказва всякаква помощ и съдействие, без въпроси.

Подпис:

Джеймс, херцог на Крондор

Даш вдигна вежди и погледна Талвин. Мъжът му посочи косматото тъмно петно на врата си, а после загърна левия си ръкав да покаже белега на ръката си.

— Кой си ти? — тихо попита Даш.

— Бях агент най-напред на дядо ви, а после на баща ви.

— Агент? — попита Даш. — Един от шпионите му, искаш да кажеш.

— Наред с други неща — вдигна рамене Талвин.

— И предполагам, че Талвин не е истинското ти име — каза Даш.

— Върши работа — рече Талвин, сниши глас и добави: — Като шериф на Крондор, трябва да знаете, че вече отговарям за вътрешното разузнаване в Западните владения.

Даш кимна.

— Доколкото го познавах, дядо ми не раздаваше пълномощия наляво-надясно, което значи, че си много важен шпионин. Защо не ми показа това преди?

— Не го нося със себе си. Трябваше да го вадя от скривалището му. Ако ме претърсят и го намерят у мен, съм мъртъв.

— Но защо сега?

— Градът е доста пострадал и макар привидно да се съвзема, е много уязвим. Твоята работа е да осигуряваш реда, а моята — да излавям вражеските агенти.

Даш помълча, после каза:

— Добре. Какво ти трябва?

— Съдействие. Докато не се възстанови дворцовият персонал и да мога да си върша работата незабележимо, трябва да работя някъде, където да ме виждат, че си пъхам носа из града, без да си задават прекалено много въпроси.

— Трябва ти работа като полицай?

— Да. Щом премине сегашната опасност и градът стане по-сигурен, ще се върна в двореца и ще се махна от главата ти. Но засега трябва да съм полицай.