Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 512

— Кой уби Кърби?

— Не знаем — отвърна Трина. — Досаждаше като конска муха, после преди два часа го намерили да се носи по канала.

— Къде?

— В Петте краища, близо до големия отток под Воняща улица. — Воняща улица в Бедняшкия квартал наричаха Тепавичарската улица, където се намираха по-миризливите занаяти преди войната. „Петте краища“ беше името на един голям сток, при който се събираха пет канала — три големи и два по-малки. Даш не беше стъпвал там, но знаеше къде е.

— Вие бачкате ли при Петте краища?

— Не. И не ме питай къде бачкаме.

Даш се ухили в тъмното.

— Поне засега — няма.

— Никога, шериф Пале, никога.

— Нещо друго? — попита Даш.

— Друго няма.

— Предай благодарностите ми на стареца.

— Той не го направи от обич, шериф Паленце. И ми каза да ти предам още нещо.

— Какво?

— Не ни заплашвай. В деня, в който обявиш война на Шегаджиите, ще трябва да си взимаш меча в леглото.

— Тогава му предай, че съветът е двупосочен.

— Тогава лека нощ.

— Беше ми приятно да те видя, Трина.

— За мен е удоволствие, шериф Паленце — отвърна жената, шмугна се през вратата и изчезна.

Даш галантно изчака да минат пет минути, за да е сигурна, че не я следят. Пък и можеше да я намери винаги, когато поиска. А по-важното беше, че умът му се бореше трескаво с въпроса кой бе убил хората му.

Измъкна се в тъмното навън и тръгна към щаба си.

Като видя гледката пред себе си, Ру се изкиска. Накор подскачаше като скакалец и подвикваше на работниците, които се мъчеха да изправят статуята. Ру спря фургона си встрани от пътя да пропусне другите фургони и коли да минат, скочи от капрата и отиде до фургона на Накор.

— Какво правиш? — попита го със смях.

— Тия тъпаци са решили да унищожат това произведение на изкуството!

— Мисля, че ще го поставят точно където искаш, но защо го искаш точно тук? — Ру посочи празното поле пред портите на Крондор. Земята принадлежеше на някаква малка ферма, но къщата беше унищожена и сега от нея личеше само едно овъглено петно от основите.

— Искам всеки, който влиза в града, да я вижда — отвърна Накор, докато работниците изправяха статуята.

Ру се смълча. В изражението на жената имаше нещо, което плени погледа му. Изгледа я продължително и каза:

— Наистина е много хубава, Накор. Това ли е богинята ти?

— Да, това е Господарката — каза Накор.

— Но защо не я поставиш в средата на храма си?

— Защото все още нямам храм — отвърна Накор и махна на работниците да се върнат при фургона. — Трябва да намеря място, където да се построи.

Ру се засмя.

— А, не! Вече ме изнуди за един склад в Даркмоор. Освен това няма никакви сгради до Храмовия площад.

Очите на Накор блеснаха.

— Да! Храмовият площад! Точно там трябва да го построим!

— Виж, строители имам — каза Ру и изгледа Накор с присвити очи. — Само че благотворителността в последно време ми е кът.

— Ясно — засмя се Накор. — Значи имаш пари. Стиснат си само когато имаш златце. Когато си разорен, ставаш много щедър.