Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 510

Реймънд Фийст

— Не може да пренебрегне Ябон — заяви Оуен. — Докато херцог Карл е горе с армията си, Фадавах трябва да поддържа силен северен фронт. Ако не поддържа натиска, Карл може да излиза с войска и да се връща когато си ще. Дори и така горе все още има хадатци, които могат да се промъкват през линиите му, когато им хрумне. И съм сигурен, че джуджетата и елфите не са много приятни съседи, ако патрулите му се отдалечават твърде много от сегашната им позиция. Не, той трябва да завземе цял Ябон преди да се обърне на юг.

— Е, не може да се надява, че ще ни забави с тези малки лъжливи отбрани.

Лицето на Оуен бе загрижено.

— Не знам дали са толкова лъжливи позиции или просто… дразнители, колкото да ни принуди да настъпваме бавно.

Ерик присви очи.

— А може би са замислени, за да ни накарат да бързаме.

— Какво искаш да кажеш?

— Да речем, че се натъкнем на още една-две подобни слабо защитени позиции?

— Да речем. И?

Ерик посочи на картата.

— Да речем, че ударим към Квесторско око и срещнем ново укрепление като това. Страшно се въодушевяваме и удряме към Илит.

— И се напъхваме в месомелачка?

Ерик кимна и пак посочи на картата.

— Тази линия са недостъпните височини северно от пътя от Квесторско око до Ястребово гнездо. Той държи двата края на пътя и ако ни задържи под хребета, ще може да се окопае тук. — Пръстът му посочи един участък на пътя, около двайсет мили южно от Илит. — Да кажем, че вдигне система от укрепления, тунели, катапулти, стрелкови кули, цялата торба с хитрини. Ако се натикаме в цялата тази гадост, ще загазим здравата. — Пръстът на Ерик проследи линията от тази точка до петното на картата, обозначаващо Илит. — Разполага с валове с височина трийсет стъпки и само едно уязвимо място, източна порта при пристанището. Но може да го укрепи, а ако потопи кораби в устието на залива, ще си седи в града като костенурка в корубата си. — Колкото повече говореше, толкова по-уверен ставаше в анализа си. — Не можем да дебаркираме на западния бряг: това е земя на Свободните градове и ако го направим, Патрик рискува да влезе в конфликт с единствената неутрална страна, останала по Горчивото море. Освен това, за да стигнем там, ще трябва вероятно да се справим с бойните кораби на Квег в района.

Оуен въздъхна.

— По-важното е, че нашата флота трябва да окаже поддръжка на армията на западния й фланг, за да осигури снабдяването и да превозва ранените на юг до Сарт и Крондор.

Ерик се почеса по брадичката.

— Готов съм да се обзаложа, че там има много тежка система от отбранителни съоръжения.

— Всичко това е логично — каза Оуен. — Но пък съм виждал във война твърде много неща, които не изглеждат логични и не разчитам твърде много на теорията. Ще трябва да изчакаме и да видим каква вест ще ни изпрати Субаи.

— Стига да успее — каза Ерик.

— Тогава да платим залога — каза Оуен.

— Какво? — попита Ерик.

— Ще заповядам на адмирал Рийвис да изпрати един бърз кораб нагоре по брега от Сарт. Искам да видя докъде северно ще стигне преди някой да се опита да го спре.

Ерик се наведе над масата.