Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 513

Ру се засмя.

— Ти си удивителен човек, Накор.

— Така е — съгласи се той. — Виж, имам пари, тъй че няма да се налага да ми вдигаш храма, но бих искал да получа някои: да го наречем отстъпки?

— Ще видя какво мога да направя. — Ру се озърна предпазливо, сякаш искаше да се увери, че не ги подслушват. — В града все още е доста объркано. Много собственици на терени са умрели, а Короната още не е постановила кое на кого е.

— Искаш да кажеш, че Патрик още не е заграбил земята, за която няма претенденти.

— Схващаш — каза Ру. — Щипачите на имоти имат предимство, ако собственикът не потърси правата си. Случайно знам, че празното петно в северозападния ъгъл на Храмовия площад, над храма на Лимс-Крагма, беше собственост на един мой бивш партньор. Никога не е било лесно да го пробута човек, защото е между храма на Богинята на смъртта и храма на Гуис-ва. Старият Кроули се опита веднъж да ми го продаде, но аз отказах. Кроули не преживя войната и сега земята е без собственик. — Ру продължи шепнешком: — Не е оставил живи наследници. Тъй че или си ти, поредният щипач, или Короната ще си го вземе.

Накор се ухили.

— Не ме притеснява да съм между Богинята на смъртта и Ловеца с Кървавите челюсти, тъй че съм сигурен, че и Господарката няма да я притеснява. Ще ида да го огледам.

Ру отново хвърли поглед към статуята.

— Наистина е много добра.

— Скулпторът се вдъхнови — засмя се Накор.

— Не мога да повярвам. Кой е моделът?

— Една от ученичките ми. Много е красива.

— Виждам.

Накор се качи на фургона си, махна на работниците да наскачат отзад и го попита:

— А ти накъде си тръгнал?

— Връщам се в Рейвънсбърг. Възстановявам хана на Мило — „Червена патица“. Нали дъщеря му сега живее в Даркмоор, ще ми продаде половината дял.

— Ти ханджия? — Накор се засмя невярващо.

— Всеки бизнес, който носи печалба, е добър, Накор.

Накор се засмя, махна му и подкара фургона си през навалицата, запътила се към града.

Ру се качи на фургона си и отново погледна към статуята. Видя, че някои хора се спират да я огледат. Една жена посегна и я докосна с благоговение и Ру призна наум, че скулпторът наистина е бил вдъхновен.

Плесна с юздите и подкара конете през гъстото множество. Работите все още бяха трудни, но след пленяването на Вазарий животът бе тръгнал към по-добро.

Беше открил, че децата истински го радват, а Карли се оказа много по-добра компания, отколкото си бе представял, когато се ожени за нея. Макар да не беше получил никакви пари от Короната от зимата насам, знаеше, че рано или късно ще може да използва дълга й за своя изгода. Трябваше му една добра основа налични пари, после можеше да обърне дълга в лицензи и концесии от Короната. Рано или късно щеше да се постигне мирът между Кралството и Кеш, а когато това станеше, доходната търговия на луксозни стоки отново щеше да потръгне, а и след като Джейкъб Истърбрук беше мъртъв, нямаше да има никакви пречки за търговията с Юга.

Да, нещата определено тръгваха към по-добро.

— Все по-лошо става. Ще изгубим всичко — каза Джими.