Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 514

Херцог Дуко кимна.

— Тук, в Края на сушата, сме заклещени. — Той посочи на картата. — Като че ли не искат да го вземат, но се опъват и да ни го оставят.

Бяха в най-голямата стая в най-големия хан в порт Викор, градче, което допреди пет години не съществуваше. Още като видя новото поселище, Джими реши, че ако първият принц на Крондор беше слязъл малко по на юг преди толкова години, сигурно това щеше да е мястото за столицата на Западното кралство, а не Крондор.

Пристанището беше удобно, отваряше се към залив, сравнително безопасен за транспорт дори през най-лошото време в Горчиво море. Кейовете можеха да се удължат колкото трябва, с мили навътре, ако се наложеше, а от североизток един широк път осигуряваше лесен достъп откъм сушата. През военния лагер вече си пробиваха път търговци и около дървените складови постройки около пристанището вече никнеха работилници и дюкяни. След десетина години тук щеше да има истински голям град.

Беше яздил до града толкова бързо, че за малко щеше да умори коня си, и беше стигнал при Дуко с депешите преди два дни. Беше си почивал цял ден — повечето време спа.

Дуко бе изпратил още патрули и сега вестоносците се връщаха с последните разузнавателни данни.

Лявото рамо на Джими много го болеше, но огромният пурпурно-синкав оток вече ставаше зеленикавожълт. Няколкото малки прорезни рани бяха превързани и макар да се чувстваше по-зле, отколкото издаваше външно, той все пак се оправяше и знаеше, че до няколко дни отново ще е във форма.

Беше почнал да харесва бившия вражески генерал. Лорд Дуко беше разсъдлив човек и ако се бе родил в някоя благородна фамилия в Кралството, щеше да израсте много високо, сигурно толкова, че да стигне до същия този пост, на който го беше поставила капризната съдба. Това някак си вдъхваше доверие у Джими — успокояваше то фактът, че една толкова важна позиция е заета от талантлив и интелигентен човек.

Джими не бе попитал Дуко за съдържанието на заповедите, пратени от принц Патрик. Знаеше, че Дуко ще го уведоми за това, което трябва да знае, и нищо повече.

Дуко го покани на друга маса, отрупана с храна и вино.

— Гладен ли си?

— Да. — Джими се усмихна, стана от стола си до масата с военната карта и пристъпи към храната.

— Слуги нямам — каза Дуко. — Лекотата, с която твоят кешиец се е промъкнал в двореца в Крондор, ме кара да се съмнявам във всеки, когото не познавам. Боя се, че това не ме издига много високо в очите на онези офицери, които служеха тук преди. Тези от тях, които не бяха призовани на север, ги преместих на служба в пристанището или по Края на сушата.

— Не е съвсем политично, но е умно.

— Благодаря — усмихна се старият генерал.

— Милорд — каза Джими. — На ваше разположение съм. Принц Патрик желае да ви служа тук на всякакъв пост, за който решите, че съм подходящ, както и да служа за свръзка между ваша милост и Короната.

— Значи ще си шпионинът на Патрик в двора ми?

Джими се засмя.

— Е, ще признаете, че има право да е подозрителен и предпазлив в отношенията си с един толкова опасен бивш противник като ваша милост.