Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 509

— Но имаш полза от мен, нали?

— За момента — съгласи се Даш. — Двама от хората ми снощи бяха хвърлени на стъпалата пред затвора, с прерязани гърла. Искам тези, които са го направили.

— Никой не се хвали.

— Виж какво можеш да разбереш, но днес в полунощ ще съм тук и гледай ти също да си тук, с имена.

— Това може да се окаже трудно — отвърна издайникът.

— Гледай да стане — каза Даш и надигна дребосъка толкова високо, че носовете им почти се опряха. — Не ми трябва да измислям престъпления, за да те обеся. Зарадвай ме.

— Живея, за да ви радвам, шерифе.

— Точно така. — Той пусна ризата на дребосъка. — И предай какво съм казал на стареца.

— Кой старец? — попита невинно Кърби.

— Не е нужно да ти казвам кой — отвърна Даш. — Предай му, че ако с това убийство са оцапани неговите ръце, всяко смътно чувство, което може да съм изпитвал към веселата му банда, ще секне завинаги. Ако негови веселяци режат гърла, да гледа скоро да ми ги предаде, или Шегаджиите ще бъдат смачкани и изтръгнати из корен.

Кърби преглътна.

— Ще гледам да предам, стига да ми е на сгода.

Даш го избута извън вратата.

— Върви. В полунощ да си тук.

Видя, че до стъмване остава още час, и си помисли за многото задачи, които го чакаха в участъка. Обърна се и закрачи обратно към Новия затвор, като кълнеше Патрик за това, че му е възложил най-неблагодарното нещо — да набие в главите на поданиците му покорство. Но докато това бе неговата работа, трябваше да я върши като хората. А това започваше с опазването живота на подчинените му.

И той забърза в предвечерния сумрак сред сгъстяващите се сенки на Крондор.

18.

Разкрития

Оуен се размърда.

Така и не можеше да се намести удобно в походния си стол, а ситуацията налагаше да седи с часове и да преглежда доклади и съобщения.

Ерик изникна на входа на фона на горящите навсякъде лагерни огньове и отдаде чест.

— Разпитахме командирите. Знаят толкова, колкото и мечоносците, които са наели.

— Тук има някакъв шаблон — каза Оуен. — Но съм твърде глупав, за да го схвана. — Посочи с ръка на Ерик да седне.

— Не си глупав — отвърна Ерик и седна до командира си. — Просто си уморен.

— Не чак толкова — каза Оуен. Старото му лице се сбръчка в усмивка. — Честно казано, след като ти отвори портата, можах да спя спокойно цели три нощи. Всъщност всичко мина прекалено добре. — Той се наведе и се втренчи в картата, сякаш можеше да види нещо в нея, стига да гледа достатъчно дълго.

— Най-доброто, което ми хрумва, е, че Фадавах е имал хора, от които не е бил доволен, и е решил да ни ги подхвърли — каза Ерик.

— Е, ако не беше отворил портата, щяхме да пуснем малко кръв, докато прехвърлим вала — каза Оуен и посочи с палец през рамо към големия земен насип зад командния павилион.

— Вярно, но все едно щяхме да го завземем за ден-два.

— Чудя се защо Фадавах ще си прави целия този труд да ни накара да мислим, че е тук, след което да ни остави да разберем, че не е.

— Само предполагам — каза Ерик, — но ако е завзел Ла Мут, може би в момента се придвижва южно от Илит и се готви за контраатака.