Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 507

След като първите кралски пехотинци нахлуха през портата, Ерик скочи от вала, тръгна през тълпата пленници и намери старши лейтенанта на леката конница.

— Помогнете на пиконосците с оная пасмина в тила, после искам да прочистите леса от двете страни на пътя, няколко мили навътре. Ако някой побегне на север да съобщи на Фадавах, че тази позиция е паднала, искам да го хванете.

Ездачът отдаде чест и препусна да изпълни заповедта, а Ерик отиде при Акий.

— Как са хората ти?

— Имам няколко ранени, но жертви няма — отвърна водачът на планинците. — Ако им бяха останали няколко минути да се организират, щяхме да видим зор.

— Прав си — каза Ерик.

Остави планинците, обърна се тъкмо когато Джедоу и Оуен преминаваха през портата, и спря един от войниците.

— Намери сред пленниците капитан Растав и го доведи тук.

Оуен се огледа и попита:

— Поредната заблуда?

— Почти — отвърна Ерик. — Ако не бяхме успели да отворим, щяхме да дадем повече жертви, но нямаше да е толкова тежко, колкото мислехме.

Оуен зарея поглед на север, сякаш искаше да види далече отвъд хоризонта.

— Какво прави той?

— Де да знаех. — Ерик посочи на юг. — Аз пък бих искал да знам какво става там.

— Това е проблем на Дуко и на Патрик, не наш — отвърна Оуен. — Е, да въдворим малко ред тук и да продължим на север.

Даш едва сдържаше гнева си. В помещението стояха десетина от неговите полицаи и се споглеждаха мълчаливо, без да крият уплахата си.

Двама от хората му лежаха мъртви пред него. През нощта ги бяха причакали и убили — гърлата им бяха прерязани, а труповете бяха хвърлени пред вратата на Новия затвор на пазара.

— Някой ще плати скъпо за това — прошепна Даш.

Жертвите бяха двама наскоро наети мъже, Нолан и Ригс, току-що завършили подготовката си. Изтеклият месец се беше оказал тежък за Даш, но след като редът в Крондор се върна, все по-големи райони на града бавно, но сигурно се връщаха към обичайния ритъм, познат отпреди войната.

Принцът бе разрешил закупуването на една сграда недалече от Пазарния площад и един железар наскоро беше сложил решетките на килиите. Размириците предната нощ на пристанището бяха запълнили затвора почти до предел и Даш през целия ден беше зает с мъкненето на злосторници пред градския съд, учреден от принца преди седмица; двама източни благородници играеха ролята на съдии и много пияници набързо бяха осъдени на принудителен труд по възстановяването на града. Повечето получиха по година, но неколцина си навлякоха от пет до десетгодишни присъди и обитателите на по-размирните части на града протестираха шумно. До този момент протестите бяха само на думи, с обиди, подхвърляни грубо на обикалящите патрули. До тази нощ.