Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 505

— Не, ние току-що дойдохме. Капитанът ми е ей там — Посочи към командната шатра. — Говори с Растав и реших да се скатая за малко и да си потърся кафе. — Стана. — Ще ти върна чашата, като ми свърши смяната.

Войникът му махна небрежно.

— Задръж я. Толкова грънци плячкосахме, че мисля дюкян да отворя.

Ерик закрачи небрежно, като оглеждаше всичко внимателно и отпиваше от кафето, което за лагерни условия не се оказа толкова лошо. Зад вала нямаше повече от хиляда души и доколкото можеше да се съди от бегъл поглед, всички защитници на тази позиция не наброяваха повече от хиляда и двеста. Нова загадка. От другата страна изглеждаше, че като че ли половината от армията на Фадавах е в очакване, но оттук Ерик разбираше, че ако успее да отвори портата, тази битка ще бъде спечелена не за часове, а за минути.

Когато наближи до портата, откъм източния край на заграждението се разнесе вик. Вдигна се тревога и заотекваха още викове. Ерик спря и бавно преброи до десет, докато не чу зова на бойния рог „на оръжие“. Мъжете наоколо наскачаха от постелите си, а Ерик хвърли чашата, закрачи бързо и започна да вика с възможно най-заповеден тон:

— Удрят източния фланг! Всички на изток!

Полузаспалите бойци забързаха към по-далечния край на отбраната. Ерик продължи към портата. Някакъв мъж го настигна и му извика:

— Какво става?

Ерик веднага разбра, че е някой сержант или капитан на някоя рота, несвикнал да се подчинява сляпо.

— Заповед на Растав! Ти ли си капитан Гаджа?

Мъжът примигна.

— Не, аз съм Тълми. Гаджа трябва да ме смени след час.

— Тогава вземи две трети от хората при портата и ги подкарай на бегом към източната страна! Врагът пробива оттам!

Продължи бързо напред, без да спира да вика:

— Всички на изток! Бързо!

Като видяха как другите войници тичат натам, където им указва, още мъже побързаха да се подчинят. Ерик изтича до мястото, откъдето Акий можеше да го види, даде сигнал и хадатските планинци се изсипаха откъм дърветата.

Ерик хукна към портата и извика:

— Заповед! Отворете портата. Готови за контращурм!

— Какво? — попита някой. — Ти кой си?

Но Ерик вече бе извадил меча си и го уби преди да е успял да викне пак.

— Късметът ми не може да трае вечно — каза на Акий, щом хадатците стигнаха до него.

Хадатците за секунди избиха всички при портата, измъкнаха поддържащите колове и още преди да са паднали на земята, Ерик и Акий, заедно с още двама, вече вадеха тежката дървена греда от двете придържащи я скоби.

Щом я свалиха, други отвориха портата.

— Две минути! — извика Ерик. — Трябва да я задържим отворена за две минути!

По вала заехтяха питащи гласове и Ерик разбра, че защитниците на север от него са разбрали, че нещо не е наред.

Срещу хадатците изведнъж се втурнаха мъже, въоръжени до един с дълги мечове в дясната и къси — в лявата. Хадатците се разредиха, за да има достатъчно пространство помежду им и да нанесат максимум щети на нападателите. След миг колебание Ерик затича, скочи върху купчината чували със зърно и после върху насипа зад брустверите. Не можеше да позволи над хадатците да се появят стрелци — така боят щеше да свърши много бързо.