Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 506

Погледна на юг и се увери, че кралската конница вече настъпва. Още една минута и победата щеше да е спечелена.

Втурна се по заграждението. Първият, на когото се натъкна, беше объркан и все още се опитваше да разбере какво става на изток. Ерик го сграбчи и го хвърли от насипа. Мъжът падна пред двама тичащи бранители и те спряха. Стрела на арбалет избръмча покрай главата на Ерик и той се сниши.

Отстъпи назад с извадено оръжие и щом видя приближаващите към него войници, спря. Първият озовал се пред него забави — не знаеше кой е насреща му. Ерик с радост зачака — печелеше време, докато конницата наближи портата.

Изведнъж защитниците край портата изпаднаха в паника, най-сетне разбрали какво става. Връхлетяха срещу изчакващите хадатци, а мъжът срещу Ерик нададе яростен вой и безразсъдно скочи напред.

Ерик ловко отстъпи, нападателят залитна и с един бърз ритник Ерик го отпрати надолу по насипа. Вторият подходи малко по-предпазливо, макар и също толкова решително, и замахна. Ерик парира, после му влезе под гарда и го удари в лицето с дръжката на меча. Мъжът залитна върху другия зад него и двамата се затъркаляха по насипа.

Ерик надникна през вала и видя, че първите кралски конници вече са близо, със снишени пики — преодоляваха последните няколко разтега наклон към портата. Обзет от внезапен импулс, той изрева с цяло гърло:

— Хвърлете мечовете! Свърши се!

Мъжът срещу него се поколеба и Ерик извика:

— Това е последният ти шанс! Хвърли меча!

Мъжът погледна русокосия гигант пред себе си, после — нахлуващите през портата пиконосци и хадатските планинци, чиито свистящи мечове безмилостно посичаха всеки, който дръзнеше да ги приближи, изсумтя отвратено и пусна меча на земята.

Зад отбранителната линия настъпи отряд конници, но беше отблъснат от крондорските пиконосци и през разтворените крила на портата нахлу втори ескадрон. На вала близо до Ерик се тресна стълба и той разбра, че Грейлок се е подсигурил, като е докарал отдолу войници под прикритието на мрака. Погледна надясно и видя нахлуващи през портата пехотинци.

Наведе се над ръба на вала и за благодарност за малко щяха да му пръснат главата.

— Ей! — извика той на боеца на стълбата, който току-що бе замахнал с меча си към него. — По-кротко! Можеш да паднеш и да се пребиеш!

Войникът не очакваше това. Спря се, а мъжът зад него на стълбата изрева:

— Давай нагоре.

— Можете да слезете и да минете през портата — извика им Ерик.

— Извинете, капитан фон Даркмоор — гузно каза войникът на върха на стълбата.

Ерик погледна наляво и видя как наемниците отстъпват пред редицата бавно настъпващи срещу тях пиконосци.

После видя и нахлуващата зад пиконосците лека конница и разпозна Джедоу и Дуга. Замаха да привлече вниманието им. Джедоу приближи и Ерик му извика:

— Въведете ред и бързо предайте на Грейлок да настъпи. Бързо!

Джедоу даде знак, че го е разбрал, и обърна коня, за да извести Оуен лично. Дуга скочи от коня си, мина храбро покрай редицата пиконосци и се зае да прибира оръжията на наемниците. Ерик погледна към тила на вражеския лагер, където между пиконосците и нашественическите конни части се беше завързала схватка, и разбра, че противникът още не съзнава поражението си. Според това, което знаеше за вражеската конница, ако не се намесеше, няколко глави щяха да бъдат строшени преди да са разбрали. Извика да пратят вестоносци, за да известят за края на сражението, та да не пострадат ненужно хора.