Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 503

Джими се обърна и видя Сонгти и един от бойците му — държеше лък. Смъкна се на колене, после залитна назад и главата му издрънча в камъните.

Сонгти коленичи до него.

— Ранен ли си?

— Ще се оправя — изграчи Джими. — Рамото ми е изкълчено.

— Дай да видя — каза капитанът. Опипа леко рамото му и силната болка прониза Джими от кръста чак до челюстите. — Изтърпи малко — каза капитанът, после стисна ръката на Джими под мишницата, опря здраво другата си ръка на рамото му, рязко извъртя и намести изкълченото.

Джими ококори насълзените си очи и едва успя да си поеме дъх, но болката скоро отшумя.

— По-добре е да се направи веднага, преди да се е подуло и да не можем да я наместим. Тогава ще ти трябва знахар или жрец, или много бренди. Утре ще си по-добре.

— Щом казваш — отвърна немощно Джими.

— Втория ездач го свалих, но имаше и трети.

— За малко щеше да ме прегази — каза Джими, докато Сонгти му помагаше да се изправи.

— Беше офицерът.

Джими изруга.

— Писмата до Дуко тук ли са?

Стрелецът вдигна кожената торба.

— Тук са.

Джими му махна да приближи и той връчи пратката на капитана. Сонгти извади документите и каза:

— Тук са седем.

— Това е всичко. — Джими погледна мъртвия шпионин. — Едва се отървах.

Сонгти кимна на стрелеца да му помогне и каза:

— Трябва да погребем мъртвите. Ако наблизо има друг патрул и видят кръжащите лешояди, може да дойдат да проучат.

Джими поклати глава.

— Все едно. Преди съмване тръгваме обратно през границата. Може да уморим конете, но трябва да се върнем в порт Викор, а аз трябва да стигна в Крондор колкото може по-скоро.

— Заради офицера, дето избяга ли?

Джими кимна.

— Да. Не знам колко внимателно ги е изчел или какво му е казал Малар, но ще съобщи на господарите си, че Крондор се държи от шепа дворцови стражи и че всеки годен за оръжие, който не е вързан при Края на сушата или в Долината, е на север срещу Фадавах.

— Смяташ, че кешийците ще се възползват?

— Като нищо. Един бърз удар срещу града и ще хванат принц Патрик. Кралят ще им отстъпи каквото поискат, за да върнат сина му.

— В Новиндус всичко беше много по-просто — каза Сонгти.

Джими се засмя, макар че го заболя много.

— Не се съмнявам. — Подпря се на рамото на стрелеца и закуца към оазиса.

Ерик чу стъпките на хадатеца още преди да го е видял как излиза от мрака.

— Почти е време — каза Акий.

През нощта бяха останали скрити в гората зад загражденията, блокиращи пътя. На два пъти край скривалището на Ерик бяха минали наемници, но никой не си направи труд да огледа дърветата край скалите.

Ерик кимна. Небето на изток изсветляваше. Скоро, стига всичко да вървеше според плана, подвеждащата атака в другия край на загражденията щеше да му даде възможност да удари отзад и да отвори портата.

— Най-напред да огледаме малко — каза той.

Тръгна присвит между дърветата и стигна до поляната южно от пътя. Прецени, че разстоянието до портата е над сто крачки, и преброи десетина тлеещи лагерни огньове между нея и сегашната му позиция, и други десетина от другата страна на пътя. Усети Акий до рамото си и му прошепна: