Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 501

— Той е — каза Джими. Малар седеше до един кешийски офицер, който преглеждаше пакета с депеши за Дуко. — Трябва да ги избием всички.

— Доста са немарливи на лагер — отбеляза Сонгти.

— Вярно, арогантни копелета са, но са си го заслужили. Те са едни от най-добрите конници на света. Виж, ония с дългата коса — прибират я под шлемовете си, когато яздят… — Джими посочи шестима мъже, седнали малко встрани около голямо гърне с храна. — Това са конниците Ашунта, от вътрешността на империята. Смятат ги за най-добрите конници на света.

— Е, някои от моите момчета може и да ги изместят — каза Сонгти.

Джими се ухили.

— Най-добрите конници в Триазия?

— Не, откакто дойдохме тук — отвърна Сонгти. После се обърна, даде знак и хората му бавно тръгнаха напред.

— Щом нападнете — каза Джими, — Малар ще скочи на най-близкия кон и ще препусне натам. — Посочи един проход на юг, към граничните земи на Кеш. — Аз ще отида там и ще му скоча от онези скали.

— Ще дойда с теб. Може да си вземе приятел — отвърна Сонгти.

— Остави приятеля, освен ако не е офицерът, дето гледа документите. Преди всичко трябва да си ги върнем и да убием всеки, който ги е прочел.

— Така става по-лесно — каза Сонгти. — Просто трябва да избием всички.

Джими се удиви на самоувереността му. Около кладенеца си почиваха двайсет кешийски граничари, а с него бяха само десет кралски войници.

— Ударът да е бърз.

Стана, добра се на прибежки до скалите над оазиса и зае позиция над мястото, което беше посочил.

Сонгти даде няколко сигнала на хората си, след което притича и застана до Джими.

Изведнъж в оазиса избухна хаос и се разнесоха викове. Макар да отстъпваха по численост, кралските бойци разполагаха с предимството на изненадата. И без да гледа, Джими разбра, че кешийците загиват преди да са се добрали до оръжията си. Бръмченето на стрелите звучеше успокоително, защото само хората на Сонгти имаха лъкове.

Както беше предрекъл, Джими чу вик, след това — тропот на препускащ в бесен галоп през дефилето ездач, и се приготви.

Малар се появи на завоя. Беше яхнал без седло и носеше само вързопа със съобщенията. Когато се озова точно под него, Джими скочи и го помете от коня. Вързопът отхвърча, а Джими се превъртя на земята, изправи се и изпъшка от болка. Беше се ударил в камък и усети, че ръката му изтръпва. Рамото му беше изкълчено.

Появи се втори кон и Сонгти също скочи и смъкна ездача му, а Джими едва успя да избегне продължаващия да препуска напред без ездач кон. Обърна се да намери Малар и видя как шпионинът бяга по пътеката.

Стиснал меча си в дясната ръка — и стиснал и зъби от болката в лявата, — Джими затича след него покрай Сонгти, който бе възседнал кешиеца и го душеше.

Малар стигна до завоя и Джими го изгуби от погледа си. Забърза след него и щом мина завоя, го повали силен ритник в лявото рамо.

Малар се беше качил на една канара и го беше изритал, целейки се в главата му, но вместо нея беше улучил рамото. Ефектът беше почти същият, защото Джими почти изгуби съзнание от болка.

Все пак успя да вдигне меча, и Малар за малко щеше да се наниже на него, когато скочи от скалата.