Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 502

— Е, млади господарю, май трябваше да използвам по-силна отрова — изръмжа шпионинът.

— Но тогава изобщо нямаше да можеш да пиеш — изпъшка Джими.

Малар се ухили.

— Изграждането на съпротивителни сили е твърде неприятен процес, но с времето се уверих, че си заслужава. С удоволствие бих продължил нашата дискусия, но съм убеден, че хората ти няма да се забавят, така че трябва да тръгвам. — Държеше само една кама, но настъпи сякаш напълно уверен, че Джими с меча си няма да може да му устои.

Годините упражнения си казаха своето и Джими отскочи надясно точно когато Малар замахна мълниеносно с лявата си ръка, и камата отскочи от скалата, пред която Джими стоеше само допреди миг. Джими си даде сметка, че противникът му сигурно има поне още няколко ножа. И така беше — в следващия миг Малар вече връхлиташе към него с две ками в ръцете.

Джими отстъпи и отбягна атаката. После изрита Малар с десния си крак и шпионинът залитна. Кракът му се оказа твърд като камък и Джими се увери, че мършавата външност на противника му е била подвеждаща. Без да губи време, младежът замахна с все сила с меча. Малар избегна удара — претърколи се на земята, без да обръща внимание на острите камъни, осеяли пътеката.

Джими настъпи веднага, за да не позволи на опасния противник да се съвземе — нали можеше да разчита само на едната си ръка. Замахна отново с меча и за малко щеше да съсече кешийския шпионин. Малар се хвърли напред, под меча на Джими.

Джими усети как ножът се плъзна покрай ребрата му и изохка от болка, но успя да се извие достатъчно, та шпионинът да не го прониже. Присви се и удари жестоко Малар в лицето с дръжката на меча. Малар залитна назад и от счупения му нос потече кръв.

Изведнъж към тях полетя бясно препускащ кон — за малко, щеше да прегази Джими. Той се хвърли настрана, падна, изправи се и видя, че мечът вече не е в ръката му. Окървавеният кешиец се ухили като побеснял вълк, приклекна и размаха едната останалата му кама — в дясната ръка.

— Не мърдай, младо господарче, и ще умреш бързо и без болка.

Пристъпи към Джими, но той хвърли в очите му шепа пръст. Малар за миг бе заслепен и Джими скочи и хвана китката му със здравата си дясна ръка. Приложи цялата сила, която можа да събере, и се помъчи да му счупи китката. Малар изпъшка от болка, но не пусна камата — мършавото тяло на кешиеца криеше стоманена сила и някаква си дреболия като една счупена китка не можеше да го спре.

Малар рязко се дръпна и удари жестоко Джими по рамото. Джими изрева от болка и коленете му се подкосиха.

Едва не изгуби съзнание, когато Малар го удари отново по рамото. Шпионинът с едно ловко движение прехвърли камата от дясната в лявата ръка и я вдигна за смъртоносен удар.

А после очите на Малар се разшириха от ужас, камата падна от пръстите му и той се обърна, сякаш искаше да види нещо. Джими също го видя — една стрела, щръкнала от дясното рамо на кешиеца. Изсвистя още една и се заби в гърдите му.

Малар се срина на колене, очите му се изцъклиха, от устата му и от носа му бликна кръв, и той рухна по очи на камъните пред Джими.