Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 500

Нощната тишина се накъсваше от далечните звуци на вражеския лагер, но не се чуваха викове или шум от битка. Петдесетимата хадатски планинци се добраха до върха и накрая на плажа останаха само Ерик и Акий.

— Аз съм след теб — каза Ерик.

Акий кимна и се закатери без излишни приказки.

Ерик изчака, след което стисна въжето. Не беше добър катерач, затова пожела да е последен, в случай че се изпусне. Ако паднеше и се убиеше, не искаше да събори и Акий.

Закатери се на ръце — краката не му помагаха много. Беше силен и с широки плещи, но беше и тежък. Докато стигне до върха, ръцете му пламнаха, а гърбът му се схвана от болка. Въжето изведнъж се раздвижи и го жегна внезапна паника, докато не осъзна, че го дърпат.

Акий се пресегна през ръба, хвана Ерик през кръста и го извлече с едно силно дръпване. След което му прошепна:

— Идва някой.

Ерик кимна, извади ножа си от канията и се огледа. Намираха се в рехава гора от борове и трепетлика и доколкото можа да разбере, двамата с Акий бяха сами. Останалите хадатци се бяха скрили в гората.

Акий бързо преряза въжето, вързано за едно от дърветата, и го пусна в урвата. После задърпа Ерик след себе си и двамата се скриха в леса.

Ерик чу стъпките на двама мъже, после глас, който каза на езика на Новиндус:

— Нищо не чувам.

— Казвам ти, чух нещо.

— Тук няма никой — отвърна първият глас.

Ерик надникна иззад ниските клони на бора, зад който се беше скрил, и видя двама души в другия край на поляната. Единият носеше факла.

— Задача за тъпаци — каза единият.

— Значи си най-подходящият за нея — засмя се другият.

— Много смешно.

Стигнаха до края на поляната пред пропастта и първият каза:

— Внимавай, много е високо.

— Няма нужда да ми го казваш, момко. Не ги обичам височините.

— Тогава как изкатери стената на Крондор?

— Не съм — отвърна вторият. — Изчаках да я гръмнат и си влязох.

— Извадихте късмет — каза първият. — Виж, няма никой. Какво си помисли? Че някой е изпратил маймуни да изкатерят тия канари, или нещо магическо?

— Доста шантави магически работи видях напоследък — каза вторият. След това двамата се обърнаха и тръгнаха по пътеката към лагера. — Какво ще ми речеш за оная демонска твар и кралицата, и за ония змиежреци? Ако никога повече не видя магия в живота си, ще е добре.

— Разправях ли ти за оная танцьорка, дето я срещнах в Хамса? Виж, на това му се викаше магия.

— Само шест-седем пъти, тъй че недей да ми…

Гласовете им заглъхнаха в нощта и Ерик чу зад себе си:

— Мислят, че горите са пусти.

— Добре — отвърна Ерик на Акий. — Тогава изчакваме до призори и почваме. Час преди съмване.

17.

Атаки

Джими посочи.

— Виждам ги — каза капитан Сонгти.

Разузнаваха кладенеца в оазиса Окатио и бяха забелязали патрул кешийски войници — излежаваха се в сянката на няколко върби.

— Имперските погранични части — прошепна Джими. — Виждаш ли пиките им?

На скалите недалече от вързаните коне бяха облегнати двайсет дълги тънки копия с вързани флагове на върховете.

— Май можем да ги приближим бързо — каза Сонгти.

— Да. Нямат стрелци.

— Това ли е твоят човек? — Сонгти посочи една фигура в другия край на бивака.