Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 499

Надяваха се, че всичко това ще позволи на хадатците и Ерик да се промъкнат зад защитниците и да се доберат до портата. Ако успееха да я отворят, Грейлок щеше да мине през нея. Разполагаше с два кавалерийски отряда стрелци, които можеха да преминат за по-малко от две минути, и с рота тежки пиконосци, които щяха да връхлетят и да пометат защитниците по вала.

От канарите над тях се разнесоха викове — поредната отвличаща атака на Грейлок явно беше отблъсната. Защитниците се занимаваха с тях от обед. По залез-слънце Оуен щеше да прекрати атаките. Ерик се молеше дано те да задържат достатъчно вниманието на бранителите, та да не поглеждат надолу от скалите — иначе горе щеше да ги чака много гадно посрещане.

Акий погледна нагоре и каза:

— Най-добрият ни катерач е Пашан. Той ще се качи пръв и ще ни пусне въже. — И добави с лека усмивка: — С въже дори и вие ще можете да се изкатерите, капитане.

— Поласкан съм от доверието ти.

Пашан свали оръжията си — дълъг меч, какъвто повечето хадатци носеха на гърба, и късия, който се носеше на колана. Беше нисък и набит, с мускулести ръце и крака. Свали меките си ботуши от еленова кожа и подаде вещите си на един от бойците. После оправи поличката си — клановата дреха на всички хадатци — и започна да се катери. Ерик погледна на запад. Слънцето бе залязло преди няколко минути. Докато Пашан се изкачеше горе, щеше да се е стъмнило.

Минутите се точеха бавно. Хадатецът се катереше все нагоре и нагоре. Движеше се бавно, като муха по стена.

Ерик гледаше удивен. Хадатецът изкачи двайсет стъпки, после станаха трийсет, после — четиридесет. На петдесет беше на една трета от разстоянието до върха. Не спря да почине и Ерик си помисли, че висенето на отвесните скали сигурно не предлага повече отдих, отколкото катеренето. През цялото време ритъмът на Пашан не се променяше. Стъпка, хващане, преместване на тежестта — и още нагоре.

Смрачаваше се и ставаше все по-трудно да го види човек на скалата. Ерик го изгуби сред мастилено тъмните сенки, след това отново го зърна за миг; Пашан вече беше преодолял две трети от разстоянието до върха.

Той отново изчезна в сумрака и минутите пак се заточиха. Когато се мръкна съвсем — тази нощ чак до зори нямаше да изгрее нито една луна — Пашан най-после спусна отгоре тънък шнур.

— Вържете въжето — нареди Акий.

Вързаха за шнура дебело въже, дръпнаха силно три пъти шнура и Пашан рязко задърпа въжето нагоре.

Въжето започна да се развива и да изчезва нагоре по скалата. Пашан щеше да го завърже за нещо или да запъне крака в земята и да го държи. Вторият катерач щеше да е най-дребният между останалите. Щеше да хване другия край с Пашан. След това щяха да се изкачат всеки следващ по ръст и да добавят силата си към предишните.

Вторият беше вързал вързопа с оръжията си на гърба. Той започна да се изкачва, като се държеше за въжето и се оттласкваше с крака от канарите. Ерик се смая от бързината му. После нагоре тръгна и третият.