Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 498

— Аз съм войник и съм служил на Дуко през по-голямата част от живота си. Какво ще правя в Новиндус? С всички ни е така.

Джими им даде знак да продължат.

— Сигурен съм, както че слънцето изгрява от изток, че в Новиндус все още има хора, който си градят малките империйки също като Фадавах тук.

— Някои от по-младите сигурно ще поискат да се върнат — каза Сонгти, след като яхна коня си. — Но повечето от нас, които сме с Дуко от отдавна, ще си устроим живота тук, във вашето кралство.

— Тогава е време да започнете да мислите за него като за „нашето кралство“.

— Така казва и Дуко — призна Сонгти и подкара патрула. Яздеха по прашна пътека през едно високо плато, обрасло с прашни жилави бурени и осеяно с избелели от слънцето скали. Сухият вятър биеше в лицата им и пълнеше с песъчинки очите и носовете им.

Стигнаха до едно възвишение, Джими посочи нагоре поне на хиляда стъпки и каза:

— Оазисът е на върха!

Зад тях се виждаха низините, стигащи до залива Шандън.

— Оттук в ясен ден сигурно може да се види и заливът — рече Сонгти.

— И повече — каза Джими. — Казвали са ми, че в ясен ден могат да се видят дори върховете на планините Каластий на север.

Нощуваха в едно дефиле, заслонени от вятъра и пясъка. Джими заповяда да не палят огън, за да не ги видят.

Знаеше, че имат сериозен шанс да догонят шпионина, стига той да не знае пътя през тези височини толкова добре, колкото него. Още в Риланон дядо му се беше погрижил двамата с брат му да опознаят всички слаби места по границата с Кеш: контрабандистки заливчета, пътеки и пътечки, потоци и проходи през планините. А познанията на лорд Джеймс бяха невероятни — и той се беше погрижил внуците му да знаят всяко място за потенциална атака срещу Кралството.

— Сигурен ли сте, че ще го хванем тоя шпионин? — попита капитан Сонгти, докато дъвчеше сушено телешко.

— Трябва. Открадна заповеди за Дуко и знае твърде много за слабостите на отбраната в Крондор. А заповедите подробно описват плана ни как да се справим със заплахата срещу Края на сушата.

— Срещали сме се с кешийци. Много са храбри в боя.

— Кешийските войници-псета са прочути със смелостта си. Водачите им понякога са по-боязливи, но ако им заповядат да се бият до последния човек, ще го направят.

— Искаш да кажеш, че ако го хванем тоя, ще избегнем по-голяма битка?

— Да.

— Значи трябва да го хванем.

— Тръгваме в зори — каза Джими, загърна се с плаща си и добави: — Събуди ме преди изгрев-слънце.

Акий и хората му се развърнаха в подножието на стръмнината.

— Как ще е най-добре да продължим? — попита Ерик.

Носеха вързопи с оръжия и дрехи, увити в промазано платно, и бяха преплували по курса, открит преди това от него. Планът беше да се изкачат горе по тъмно, а малко преди съмване Първопроходците на Субаи и части от редовната войска от Крондор щяха да вдигнат колкото може повече шум от другата страна на отбранителния вал с надеждата да накарат врага да помисли, че кралските сили се опитват да заобиколят барикадите откъм хълма. След това обаче кралските части щяха да се оттеглят, а Субаи и Първопроходците щяха да изкатерят стръмния склон и да продължат по западните склонове към Ябон.