Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 496

— Я да си го кажем направо. Искаш от мен утре да ги ударя само с отвличащи атаки? — попита Оуен.

Ерик посочи отбранителната линия, току-що нарисувана на картата на Оуен и каза:

— Ако щурмуваме тази стена, ще дадем много жертви. Можем да го отложим за ден-два. Но ако успея да се прехвърля през онези скали и да ви отворя портата, за да влезете, ще съкратим щурма с няколко дни. И ще опазим живота на много хора.

— Но ако не успееш да се добереш до портата, ще те накълцат на кайма — каза Оуен.

— Доколкото помня, никой не е обещавал на никой войник, че ще живее вечно.

Оуен затвори очи.

— Животът май беше по-лек, когато ти подковаваше коне, а аз учех другите синове на Ото как се държи меч.

Ерик се отпусна в стола си.

— Няма да споря.

— И кого ще вземеш с теб? Изкачването по скалите ще е опасно… или изтъквам очевидното?

— Да — усмихна се Ерик, взе чашата с вино и продължи: — Акий и неговите хадатци току-що дойдоха. Те са най-добрите катерачи, с които разполагаме.

Оуен кимна одобрително.

— Прав си. А и с меча ги бива.

— И то много.

— Смятах да ги пратя по хребета, но ако дам на Субаи всичките Първопроходци, ще има по-голям шанс да стигне до Ябон.

— Не съм чел списъците на загиналите. Колко Първопроходци са останали?

— Малко. Твърде малко. — Оуен поклати глава. — При Даркмоор и Кошмарния хребет загубихме прекалено много хора. Настъпваме с ядрото на армията на Запада и ако се провалим, не остава нищо. — Въздъхна. — От целия отряд на Субаи са останали четиринайсет Първопроходци.

— Четиринайсет? — повтори със съжаление Ерик. — Преди войната разполагаше с над сто.

— Следотърсачите и съгледвачите са рядкост — каза Оуен. — Не се обучават за два дни като твоята банда главорези.

Ерик се усмихна.

— Моите главорези се доказаха повече от всяка друга част в тази армия. И от Орлите загубихме толкова, че не ми се приказва. — За миг си припомни всички мъже, с които бе служил по време на двете пътувания до Новиндус — Луис и Ру, Накор и Шо Пи, и всички паднали в битките — Били Гудуин, дето падна от коня си и си счупи главата, набожният кавгаджия Биго и Харпър, който беше два пъти повече сержант, отколкото някога щеше да е той, и още много други. И най-вече — един. — Колкото и да ми се ще Калис да командваше тая пасмина вместо мен — каза той на Оуен, — бих дал половината от живота, който ми остава, за да можеше да се върне Боби дьо Лунвил.

Оуен вдигна чашата си.

— Лека му пръст, момчето ми. Лека му пръст. — Отпи. — Но той щеше да се гордее с теб, несъмнено.

— Като свърши всичко това и започнем да връщаме хората в Новиндус, искам да намеря онази ледена пещера и да върна Боби у дома.

— Хората са правили и по-шантави неща — каза Оуен. — Но мъртвият си е мъртъв и погребаният — погребан, Ерик. Защо точно Боби?

— Защото беше Боби. Повечето от нас нямаше днес да сме живи, ако не беше ни учил той. Калис беше капитанът ни, но Боби беше душата ни.

— Е, ако успееш да убедиш принца да те освободи за известно време, сигурно ще можеш. Колкото до мен, аз ще го помоля отново да те повиши, за да свали малко товар от раменете ми.