Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 494

— Можем да ги ударим през нощта — каза Ерик.

— През нощта?

Тонът на Ерик издаде, че не е готов категорично да отстоява тезата си, а просто разсъждава.

— Ако доближим барикадата преди да са забелязали предните ни части, сигурно ще можем да направим пробив и да си спестим жертвите от катапултите и стрелите.

Оуен не беше въодушевен.

— Мисля да го направим по традиционния начин. Казваме на хората да отдъхнат. На съмване се събираме, придвижваме се и заставаме в боен строй. Двамата с теб отиваме напред и искаме да се предадат. Ако откажат — атакуваме.

Ерик въздъхна.

— Жалко, че не мога да измисля нещо по-умно.

— Субаи, има ли някакъв начин да вкараме наши войници покрай барикадата откъм хълма?

— Няколко би могло — отговори капитанът. — Но недостатъчно, за да могат да направят нещо повече, освен да ги избият, като ги открият. Ако са моите Първопроходци, сигурен съм, че бихме могли да се вмъкнем там и да заемем позиция преди да ни разкрият.

— Но вие трябва да тръгнете на север със съобщенията — каза Оуен. — Не, този път трябва просто да отидем и да изритаме вратата. Погрижете се за хората си.

Ерик стана, но Оуен му даде знак да остане и след като другите офицери излязоха, го попита:

— Можеш ли да заведеш няколко души на брега под скалите?

— На брега мога да ги сваля, но не знам дали ще могат да се изкатерят по скалите — отвърна Ерик.

— Тогава слез и огледай, докато още е светло. Ако можеш да прехвърлиш едно отделение, без да ви видят, ще можете да отворите портата отвътре.

Ерик помисли и каза:

— Откъм скалите е по-близо със стотина разтега, отколкото откъм хълма, нали?

— Мислиш ли, че ще можеш?

— Нека да сляза и ще видя. Ще се върна бързо.

Надигна се тежко от стола, отиде при бивака на Пурпурните орли и каза:

— Джедоу! Доведи ми едно отделение!

Лейтенантът и сержант Хъдсън моментално дадоха заповеди и докато Ерик стигне до коневръза, след него вече бързаха десетина мъже. Конете бяха оседлани за минути и Ерик строи отряда си. Огледа се, изумен в какъв добър ред вдига лагера си армията. Придвижването от Сарт на север беше преминало в марш на скок и интендантите бяха притиснати до предела на възможностите им да осигурят провизиите час по-скоро. Тук, в авангарда, беше основното ядро на войските на Запада, близо осем хиляди души, а други десет хиляди се намираха на не повече от седмица назад и се придвижваха към предварително определените от щаба на Оуен места. За Ерик, логистиката все още бе по-скоро абстрактно понятие — досега той се беше придвижвал или в малките отряди на Калис в Новиндус, или по отбранителни позиции в Крондор и Даркмоор. Сега за пръв път носеше отговорност за огромен брой хора на поход.

Прахолякът, вдиган от хилядите мъже, фургони и коне, движещи се от двете страни на пътя, беше невъобразим. Ерик знаеше, че ще може спокойно да слезе под скалите на брега, без нито един вражески наблюдател да забележи, че е отишъл да проучи ивицата.