Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 495

Намери една пътека, водеща до един малък залив на около миля зад фронтовата линия, и поведе патрула си. Пътят по пясъчната ивица се стесняваше, затова поеха в колона по един.

Спряха и Ерик огледа брега. После се обърна към събраните от Джедоу мъже и попита:

— Кой от вас е добър плувец?

Двама от мъжете вдигнаха ръце. Ерик се ухили на Джедоу.

— О, не — каза той. — Не и след онова плуване през реката до Махарта.

Ерик скочи от коня и започна да смъква бронята си.

— Този път няма да носим желязо.

Джедоу изруга под нос, слезе и също взе да смъква бронята си.

Двамата доброволци застанаха до тях — всички бяха само по долни ризи и гамаши.

— Ще плуваме по двойки — каза Ерик. — Течението тук е силно. И се пазете от скалите.

Отведе ги докъдето беше възможно и спряха пред една издадена навътре скала. Нагази в прибоя, обърна се и каза:

— Мисля, че ще е по-безопасно да плуваме, вместо да газим между тези скали.

Навлязоха до мястото, където се разбиваха вълните. Ерик се гмурна под поредната вълна и излезе зад нея. Отдалечи се от брега и пое успоредно на него. Водата беше студена. След няколко минути Ерик забеляза, че партньорът му изостава, изчака го да го настигне и заплува отново. Стигнаха първото от няколкото малки заливчета и спряха да изчакат другите.

— Трябва да преплуваме още около миля и излизаме. — Ерик им посочи: — Ей там.

— Не знам — рече Джедоу. — Виждам само прибой и скали.

— Е, скалите ги заобикаляме — каза Ерик и отново заплува с мощно гребане.

Заобиколиха втория малък нос и още скали и Ерик спря и посочи.

— Ето там!

Заплува право през разбиващите се вълни, после стъпи на дъното, до колене във водата. Огледа се и видя, че другите трима са зад него. Джедоу като че ли беше глътнал малко вода.

Ерик огледа стръмните скали над тясната ивица на плажа и каза:

— Мисля, че сме между техния фронт и нашия, но ми е трудно да преценя. — Пое си дъх и продължи: — Хайде. Чака ни тежка задача, а трябва да се върнем преди се е стъмнило.

Джедоу изстена.

— Какво има? — попита Ерик.

— Ох! Изобщо не помислих, че ще трябва да плуваме и обратно!

Ерик и другите двама се засмяха.

— Освен ако не искаш да останеш тук.

Ерик затича по брега. Джедоу изпръхтя зад него:

— Че какво му е лошото да си остане човек тук? Ще си ловя риба, ще си направя колибка…

Ерик се ухили.

— Ще ти омръзне.

Продължиха под стръмните канари. От време на време Ерик вдигаше очи нагоре. Подминаха една камениста плажна ивица и Ерик най-сетне се увери, че са на безопасно разстояние зад укрепленията и няма да ги видят.

Погледна нагоре и попита:

— Джедоу, какво мислиш за изкачването на тая канара?

Приятелят му я огледа скептично и не каза нищо.

— Може ли да стане?

— Сигурно, но е работа за Първопроходците — изсумтя Джедоу. — Това са си техни задачи.

— Те ще заобиколят източния край на фронта и после тръгват на север. Субаи им е дал да отнесат съобщения в Ябон.

— Е, ако имаме други, дето ще са толкова тъпи да доплуват дотук и да изкатерят тия канари заради малко ръкопашен бой…

Ерик го изгледа замислено.

— Мисля, че мога да намеря точно такива.