Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 493

Субаи погледна Ерик и той кимна и попита:

— Мисля, че трябва да ни кажете нещо повече за този Кахил.

— Той беше един от нейните командири. Запознахме се с него, когато тя повика Фадавах и се уговориха той да поеме командването на войските й. Стори ни се странно, че търси нас, след като вече си има командири, но плащането беше добро, а и тя ни предложи завоевания, които щяха да ни направят невъобразимо богати. Кахил се беше специализирал в промъкването в градове преди да ги щурмуваме, в събиране на информация и сеене на раздор сред населението. Прекарваше повече време с Изумрудената кралица от всеки друг освен Фадавах и онези, които тя наричаше своите „Безсмъртни“ — мъжете, които доброволно издъхваха в ложето й, за да утолят глада й.

— Знаели сте за това? — удиви се Ерик.

— Всичко се знае. Но човек се старае да забрави всичко, което може да го отвлече от работата. Аз бях неин заклет капитан и докато не бъдех освободен от длъжност, пленен или убит, не можех да й изменя.

— Разбирам — каза Ерик.

— Когато хаосът около Крондор ни отвори очите и разбрахме, че сме подведени от едно демонско изчадие и че не Изумрудената кралица е истинската ни господарка, трябваше да се грижим сами за себе си. Фадавах е амбициозен човек. Кахил — също. Предполагам, че тъкмо той е предложил на Фадавах да ме сполети същата съдба като Дуко. Накараха ме да повярвам, че в Сарт ще поддържаме гъвкав център, с хиляда души, скрити в подземията на абатството. Когато вашата армия поемеше нагоре по пътя, щях уж да изляза и да ви ударя в тил, докато Фадавах изтласка армията ви на юг по брега. — Той се усмихна горчиво. — Така и не ги получих тези хиляда души. Трябваше да се сетя още на третия път, когато вместо очакваните двеста ми пратиха само двайсет. Вместо това последва дълга визита от страна на Кахил, който огледа абатството и ме увери, че всичко вървяло по плана. В края на краищата получих по-малко от четиристотин души, повечето от които със съмнителни умения.

— Ще трябва да решим по-късно какво да правим с вас, генерале — каза Оуен. — Засега проблемът ми е настъплението на север и връщането на херцогството Ябон на нашия крал.

Нордан стана и каза:

— Разбирам. По силата на обстоятелствата ще изчакам търпеливо благоволението ви.

Грейлок даде знак на генерала да се върне при останалите пленници и след като той се отдалечи достатъчно, каза:

— Едно от нещата, които спомена, ме тревожи.

— Кое? — попита Ерик.

— Онази фраза на Кахил — че всичко вървяло според плана.

— Аз минах през подземията на абатството — каза Субаи. — Не забелязах нищо, от което можем да се боим.

— Не мисля, че е имал предвид абатството — каза Оуен. — Мисля, че е имал предвид някаква по-мащабна схема, замътена от Фадавах.

— Всичко това ще го разберем като му дойде времето — подхвърли Ерик.

— Тъкмо това ме плаши — каза Оуен. После даде знак да донесат храна и слугите се разбързаха. Обърна се към един от стоящите наоколо офицери и нареди: — Уведомете ме, когато всички командири докладват, че частите им са по местата си.