Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 492

Нордан влезе в шатрата тъкмо когато разпъваха походната маса и столовете. Грейлок седна и покани Ерик и Субаи също да седнат, но остави Нордан да стои прав.

— Е — попита Грейлок. — Казвай сега колко такива отбранителни съоръжения можем да очакваме оттук до Квесторско око?

Нордан сви рамене.

— Не знам. Фадавах не ми е казвал какво се прави зад моите позиции. — Огледа се. — Ако го беше направил, сега нямаше да стоя тук и да си говоря с вас. Щях да съм ей там, зад брустверите.

— Предаде те, нали? — попита Ерик.

— Освен ако няма някой страхотен план да се метне на гърба на някой дракон и да ме върне в Илит — явно.

— Дуко ни каза, че Фадавах се боял от съперници командири в армията.

Нордан кимна.

— Мен ме изпратиха в Сарт по-скоро за да следя Дуко, отколкото за да вдигна някаква вторична отбрана на юг. Мога ли да седна?

Оуен махна да му донесат стол и след като седна, Нордан продължи:

— След като започнеше щурмът на Крондор, аз трябваше да сляза на юг с конницата, да видя как върви битката, да се върна на север и да взема решение да укрепя града или да отстъпя. Вие обаче се отказахте да щурмувате Крондор и аз, разбира се, така и не можах да взема решение.

— Лорд Дуко реши, че смяната на съюзника е благоприятна за него — рече Субаи. — Без неговото съдействие нямаше да можем да вземем Сарт толкова лесно.

— Лорд Дуко — повтори Нордан непривичната за него титла. — Сега той е кралски човек значи?

— Да. Получи командването на южната ни граница с Велики Кеш — отвърна Грейлок.

— А дали ще е възможно — попита Нордан — да се сключи още едно такова споразумение?

Оуен се засмя.

— Дуко ни предложи армия и град. Ти какво слагаш на масата?

— Опасявах се, че ще искате нещо такова — въздъхна Нордан.

— Ами — каза Ерик, — ако смятате, че ония зад барикадата ще се предадат по ваша заповед, бихме могли да положим усилия бъдещето ви да се окаже по-приятно.

— А вие сте фон Даркмоор, нали? — попита Нордан.

Ерик кимна.

— Познавате ли ме?

— Търсехме ви още откакто разбрахме, че вашият капитан Калис е ренегат. Знаехме за оня, дето приличал на дълголетните, чухме и за русокосия сержант, който се сражавал като демон. Изумрудената кралица може и да беше слугиня на мрака, но между офицерите й имаше умни мъже. — Нордан се замисли. — Кахил беше един от хората й, но успя с коварство да спечели доверието на Фадавах. Аз съм най-старият боен спътник на Фадавах. — Той погледна Ерик. — Вие служихте при нас достатъчно дълго и знаете колко различни от вашите са порядките при нас. Един принц за нас е само работодател и не заслужава повече вярност, отколкото някой търговец. За наемника той е само поредният търговец с повече злато…

— Двамата с Фадавах бяхме заедно още от момчета, от две съседни села в Западните земи — продължи Нордан. — Включихме се в Железните юмруци на Джамагра и почнахме да се бием. Дълги години служихме заедно, а когато Фадавах създаде своя част, аз бях неговият помощник-командир. Когато стана генерал, бях дясната му ръка. Когато срещна Изумрудената кралица и положи клетва пред нея, го последвах.